Сборник "Хрониките на Амбър"
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Вихра Манова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Сборник "Хрониките на Амбър"». Краткое содержание книги:
В първите пет книги от поредицата главен герой е Коруин, един от деветимата сина на крал Оберон, краля на Амбър. В тях действието се развива основно около противоборството на принцовете и принцесите на Амбър с цел качването на престола, след изчезването на крал Оберон. В следващите пет главен герой е Мерлин - син на Коруин и Дара, принцеса на Хаос. Той има двойно потекло и притежава както силите на Амбър, така и тези на Хаос. Действието се развива около съдбата на Мерлин след престоя му на сянката Земя, където избягва редица опити да бъде убит. Постепенно разбира, че тези опити не са от хора от Земята, а от Амбърити. Разследванията му постепенно го отвеждат до по-мащабна игра, в центъра на която неволно стои той. Играчите са силите на Амбър и Хаос, а залогът - съдбата на Вселената
Корал явно също се отегчаваше. Не след дълго ми се усмихна, направи един непринуден кръг из салона и накрая се озова до мен.
— Винаги съм искала да посетя Амбър — отбеляза тя.
— Такъв ли си го представяхте? — попитах аз.
— О, да. Дотук очакванията ми се оправдават. Вярно, все още не съм видяла кой знае какво…
Аз кимнах и двамата се уединихме в далечния край на салона.
— Не сме ли се срещали някъде преди?
— Не мисля — каза тя. — Аз пътувам малко, а не ми се вярва вие да сте идвал до Бегма. Или греша?
— Не, права сте, макар че напоследък интересът ми към това кралство значително нарасна.
— Аз все пак знам нещичко за вас — каза Корал. — Говори се, че сте роден в Царството на Хаоса и че сте посещавал колеж на една от Сенките, които вие, амбъритите, изглежда, посещавате често. Винаги съм се чудила каква ли ще да е тази Сянка.
Захапах стръвта и започнах да й разказвам за колежа, за работата си в „Гранд“, както и за някои от нещата, които обичах да правя, докато живеех на Земята. Не след дълго вече седяхме на един удобен диван, увлечени в приятелски разговор. Останалите явно не усещаха нашето отсъствие, а компанията на Корал ми се струваше далеч по-приятна от тази на Оркуз и Найда. За да не прекаля със словоизлиянията, аз я помолих на свой ред да каже нещо за себе си.
Корал ми разказа за детството си в Бегма, за любовта си към ездата и разходките с яхта, както и за своите съвсем невинни магически опити. Тъкмо ми разясняваше един интересен ритуал, изпълняван в Бегма на Празника на плодородието, когато в стаята влезе някакъв прислужник, приближи се до Вайъли и й прошепна нещо. Вайъли се обърна на свой ред към Оркуз и Найда, те кимнаха, после станаха и тръгнаха към вратата. Луела се отдели от групата и се насочи към нас.
— Корал — каза тя. — Вашите покои са готови. Един от прислужниците ще ви отведе дотам. Сигурно искате да се освежите и да си починете след пътуването.
Станахме от дивана.
— Не съм чак толкова уморена — каза Корал, обърната по-скоро към мен, отколкото към Луела, и в крайчетата на устните й се появи лека усмивка.
Какво пък толкова, тя определено бе приятен събеседник.
— Ако желаете, можете да се преоблечете в нещо по-удобно — казах аз, — след което бих могъл да ви покажа града. Или двореца.
На лицето й грейна усмивка, която би вдъхновила доста мъже.
— Приемам предложението ви с огромно удоволствие — каза тя.
— Нека тогава да се срещнем отново тук след един час.
След това я съпроводих до парадното стълбище. Замислих се дали няма да е по-добре да подбера нещо в съответствие с местната мода, тъй като все още бях облечен с моите „Ливайс“ и памучната фланелка. По дяволите, и така се чувствах добре. Реших да си сложа само колана с меча и кинжала, да подбера подходящо наметало и да обуя най-добрите си ботуши. Може би нямаше да е зле да отделя малко време на маникюра си…
— Мерлин…
Беше Луела. Тя хвана внимателно ръката ми и ме дръпна леко към една от близките ниши.
— Да? — казах. — Какво има?
— Хм… — промърмори Луела. — Малката си я бива, нали?
— Има нещо такова.
— Да не би вече да си й вдигнал мерника?
— Господи, Луела! Откъде да знам. Току-що се запознахме.
— И вече се каните да излезете заедно.
— Стига де! Заслужил съм почивка. Беше ми приятно да си поговоря с нея. Смятам да я разведа наоколо. Мисля, че ще си прекараме добре. Какво лошо има в това?
— Нищо — каза Луела, — щом си решил да мислиш в перспектива.
— Какви ги приказваш?
— Не ти ли се стори малко странно, че Оркуз е довел тук и двете си хубавички дъщери?
— Найда е негов секретар — уточних аз, — а Корал е пожелала да посети Амбър.
— Но в Бегма не биха имали нищо против, ако някоя от тях успее да оплете член от кралското семейство на Амбър.