![Търсенето на Светия Граал [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/8/4/trseneto-na-svetiya-graal-bg-download.jpg)
Търсенето на Светия Граал [bg]
- Автор:
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Атанасов
- Жанр: Европейская старинная литература
Электронная книга - «Търсенето на Светия Граал [bg]». Краткое содержание книги:
Като се приближил, си дал сметка, че целият платноход е обвит и отвътре, и отвън с бяла коприна, поради което изглеждало, че всичко в него е бяло. Озовал се веднъж на борда, той намерил в него само един мъж, облечен в бял стихар по подобие на свещеник. На главата си мъжът имал корона от бяла коприна, широка два пръста, върху която имало надпис, обясняващ в какво се състои светостта и славата на височайшето име Господне. Персевал застинал в изумление пред тази гледка, след което се приближил към мъжа, поздравил го и му казал:
— Сеньор, добре си дошъл.
— Господ да те закриля, драги ми приятелю — отвърнал му божият човек. — Кажи ми сега кой си ти.
— Аз съм от двора на крал Артур — отвърнал му Персевал.
— И какво изпитание те е довело дотук? — продължил да пита свещеникът.
— Сеньор, изобщо не знам как се озовах тук.
— И какво е твоето желание?
— Сеньор, стига да е по волята на Господ Бог, бих искал да напусна това място и да се присъединя към моите побратими от Кръглата маса в търсенето на Светия Граал, защото излязох от кралския двор единствено заради това.
— Ще си тръгнеш от този остров, когато това стане угодно на Бог — обяснил му мъжът. — Той ще те измъкне оттук, когато реши дали да те смята за свой слуга и дали ще е по-добре да си тук, или някъде другаде. Всичко ще стане много бързо. Ала засега те е поставил на изпитание, за да разбере дали си Негов верен служител и предан рицар според изискванията на рицарското звание. След като си се издигнал до толкова високо положение, сърцето ти не бива да се принизява нито от страх, нито пред каквато и да било земна опасност, защото рицарското сърце трябва да бъде толкова твърдо и затворено за Неприятеля на Господ, че нищо да не е в състояние да го сломи. Ала ако е споходено от страха, то вече не е сърцето на истински рицар или воин, защото те по-скоро биха се оставили да бъдат убити на бойното поле, отколкото да предадат делото на своя господар.
Тогава Персевал го попитал откъде иде, от коя земя е отплавал, а човекът му отвърнал, че е чужденец.
— И какво приключение — продължил да го разпитва Персевал — те води по тези места, които поне на мен ми изглеждат доста негостоприемни и диви?
— Вярата ми — отвърнал му божият човек. — Идвам тук, за да те видя и утеша, както и да разбера с какво се занимаваш, защото независимо от какъв съвет се нуждаеш, аз ще мога да ти дам възможно най-добрия, стига да споделиш с мен в какво точно се състои твоето затруднение.
— За истински чудеса ми говориш! — възкликнал Персевал. — Как така си дошъл тук, за да ми даваш съвети? Умът ми не го побира как е могло да се случи нещо подобно! Та никой освен Бог и самия мен не би могъл да знае, че се намирам на тази скала. Пък дори и да си научил отнякъде, няма начин да знаеш моето име, защото, доколкото ми е известно, никога преди не си ме виждал. Затова и съм толкова удивен от това, което ми говориш.
— Ха, Персевале! — възкликнал на свой ред човекът от кораба. — Познавам те далеч по-добре, отколкото можеш да си представиш. От доста време съм наясно, така да се каже, по-добре и от теб, с всичко, каквото правиш.
Като чул, че свещеникът го нарича по име, Персевал съвсем се вцепенил и веднага се разкаял за всичко, което бил изрекъл. Затова и го помолил за прошка с думите:
— Ха, сеньор! За Бога! Извини ме за всичко, което ти наговорих. Наистина бях убеден, че няма как да ме познаваш. Ала сега си давам сметка, че знаеш за мен далеч по̀ повече, отколкото аз за теб, което значи, че се проявих като глупак, а ти — като мъдрец.
Тогава Персевал се облегнал върху борда на кораба до мъдреца в свещенически дрехи и двамата наченали разговор за много неща. Персевал намерил своя събеседник за много мъдър във всяко едно отношение и изпаднал в голяма почуда кой ли в действителност е той. Общуването с него му било толкова приятно, че ако можело някак си да остане завинаги с него, сигурно щял да забрави да яде и да пие: до такава степен думите му били благи и приятни. След като дълго разговаряли, Персевал казал на мъжа: