![Танцът на Невестулката [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/3/2/tanct-na-nevestulkata-bg-download.jpg)
Танцът на Невестулката [bg]
- Автор: Паттерсон Джеймс
- Серия: Алекс Крос #5
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-910-X
- Переводчик: Дори Габровска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Танцът на Невестулката [bg]». Краткое содержание книги:
— Правилно сте се сетили — каза Сампсън и се засмя. — Ние нямаме мерцедеси.
— Придърпах си един стол до прозореца, без да светвам. Специално проверих никъде да не свети, за да не може онзи да ме види. Вече определено бе привлякъл вниманието ми. Спомняте ли си един стар филм — „Задният прозорец“? Опитах да си представя защо може да седи там и да чака. Ревнив любовник, ревнив съпруг, може би дебнеше нещо. Но не заплашваше никого, доколкото можех да видя.
— Но не успяхте да го видите по-добре? Само сте видели, че някакъв мъж седи в колата — попитах го аз.
— Горе-долу по времето, когато станах до тоалетната, той слезе от колата. Отвори вратата, но лампичката вътре не светна, това ми се стори странно за такава хубава кола. Събуди любопитството ми. Присвих очи да го огледам по-добре. — Нова дълга пауза.
— И?
— Беше висок рус господин. Бял мъж. Няма много такива наоколо през нощта, дори и през деня ги няма никакви.
56.
Разследването на детектив Патси Хамптън на убийствата в „Саутийст“ започваше да бележи някакъв напредък и положителни резултати. Мислеше си, че може би е попаднала на нещо интересно. Беше убедена, че ще успее да разкрие убиеца. Знаеше от опит, че е по-умна от всички останали.
Това, че главен детектив Питман и всички ресурси на отдела бяха на нейна страна, също помагаше. Бе прекарала последния ден и половина с Чък Хъфстедлър в сградата на ФБР Знаеше, че се възползва от Чък, но той сякаш нямаше нищо против. Той беше самотен, а тя наистина харесваше компанията му. Двамата с Чък още седяха пред компютъра към три и половина, когато Ланселот отново влезе в Геймърския чатрум.
— Не може да се сдържи, нали? — каза Хамптън на Хъфстедлър. — Пипнахме те, няма да ни се измъкнеш.
Хъфстедлър я погледна и повдигна дебелите си черни вежди.
— Три и половина следобед е, Патси. Какво ти говори това? Ще ти кажа какво ми говори на мен. Може би играе, докато е на работа. Но се обзалагам, че Ланселот е още ученик.
— Или някой, който обича да си играе с ученици. — Собственото й предположение я разстрои още докато го изричаше.
Този път тя не се опита да заговори Ланселот. Двамата с Чък просто следяха глупавата дискусия за разни ролеви игри. В същото време Чък се опитваше да проследи къде се намира Ланселот.
— Много е добър, истински хакер. Подсигурил е системата си много здраво. Да се надяваме, че все пак ще се доберем до него.
— Сигурна съм, че ще успееш.
Ланселот стоя в чата до четири и половина. Дотогава те вече бяха приключили. Чък откри името и адреса му: Майкъл Орсън, „Хъчинс плейс“, „Фоксхол“.
Няколко минути преди пет два тъмносини микробуса спряха пред къщата на Орсън в „Джорджтаун“. Петима агенти със сини якета на ФБР и детектив Патси Хамптън заобиколиха голямата къща в стил Тюдор, която имаше поне по един акър морава отпред и отзад и величествен изглед във всички посоки.
Старши агент Бриджит Дуайър от ФБР и Хамптън отидоха до предната врата и откриха, че не е заключена. С извадени оръжия, те тихо влязоха в къщата и откриха Ланселот в кабинета.
Той изглеждаше около тринайсетгодишен. Седеше пред компютъра по къси гащета и черни чорапи.
— Ей, какво става, по дяволите? Хей! Какво правите в къщата ми? Не съм направил нищо нередно. Кои сте вие? — извика Майкъл Орсън с писклив, ядосан, разтреперан глас.
Беше слаб като клечка. Имаше акне по лицето. Гърбът и раменете му бяха покрити с някакъв обрив като екзема. Чък Хъфстедлър бе познал съвсем точно. Ланселот бе тийнейджър, който си играеше на компютъра след училите. Но той не бе Невестулката. Това момче не можеше да бъде Невестулката.
— Ти ли си Майкъл Орсън? — попита Патси Хамптън. Тя бе свалила пистолета си, но не го беше прибрала в кобура.
Момчето сведе глава. Изглеждаше, сякаш всеки момент ще се разплаче.
— О, боже, о, боже — изстена той. — Да, аз съм Майкъл Орсън. Кои сте вие? Ще кажете ли на родителите ми?
57.
Веднага се обадиха на бащата и майката на Майкъл, които работеха съответно в Университетската болница на „Джорджтаун“ и Военноморската обсерватория. Двамата в момента били разделени, но пристигнаха във „Фоксхол“ за по-малко от десет минути въпреки натовареното движение. Другите две деца на семейството, Лора и Ан Мари, вече се бяха прибрали от училище.