Ключът [bg]

Грей стисна ръката на агента от Дипломатическата служба за сигурност. Черната коса на мъжа беше безупречна като костюма му, подстригана почти нула номер над ушите и по-дълга нагоре, но сресана така, че всеки косъм си беше на мястото. Загарът му сякаш беше част от него. Искрящите му зелени очи гледаха интелигентно. Устните му бяха изкривени в лека развеселена усмивка, може би защото измерваше с поглед високия Ковалски.

През прекараните на терен години Грей се беше научил да преценява точно човека пред себе си. Усещаше увереността и компетентността на агента, който изглеждаше горе-долу на неговата възраст, и вече изпитваше уважение към него. Дори веселият блясък в очите му изглеждаше познат. Грей вече имаше чувството, че познава този човек от години.

Въпреки това остана нащрек, без да пропуска нищо от ставащото около тях.

— Не знам дали сте информирани — каза Бейли, — но преди двайсет минути преместихме Лора и Дерек Карсън.

Грей погледна Джейсън, който поклати глава. Това беше нещо ново.

— След опита за атака тук агенцията реши, че е най-добре да заведем семейството на по-безопасно място. Разположихме тук други агенти в случай че двете момичета се върнат.

„Умно“.

Този човек знаеше как да провежда операция.

— Отвън ни чака кола. Ще стигнем за десетина минути.

Грей оценяваше лаконичността и ефективността на посрещана им. Открай време предпочиташе да действа веднага щом пристигне някъде и това важеше с особена сила сега.

— Да вървим.

Бейли ги изведе от терминала на угасващата светлина на деня. Слънцето беше увиснало унило над хоризонта, сякаш разочаровано от края на Коледа. До тротоара беше спрял бял ван „Форд Еконолайн“. Грей си представи пищно обзаведения салон на самолета, с който бяха пристигнали. ДСС очевидно не разполагаше с дълбоките джобове на „Сигма“.

Бейли отвори страничната врата, вдигна палец на шофьора и махна на тримата да се качват. Ковалски седна отзад, като едва успя да се побере с оръжието си. Грей и Джейсън заеха двете седалки зад шофьора.

Бейли заобиколи колата да седне отпред. След като се настани, се обърна и насочи голям пистолет към групата. Веселите искрици в очите му блеснаха още по-ярко.

— Не мърдайте.