Ключът [bg]

В един отдалечен край на Лисабонското летище Грей беше клекнал пред отворената врата на шкафче за багаж и разпределяше скрития в него арсенал, уреден от Пейнтър.

Дългото и тясно помещение с шкафчетата над голямата зала на летището беше празно. Все пак за всеки случай Ковалски скриваше с едрото си туловище действията му както от терминала, така и от единствената охранителна камера. Поради митническите проверки и засилената охрана на летището трябваше да оставят личното си оръжие в самолета.

Грей пъхна нов „ЗИГ Зауер“ Р365 в кобура на кръста си, скрит от якето. Компактните размери на 9-мм полуавтоматичен пистолет го правеха идеално скрито оръжие. Джейсън пъхна идентично оръжие в кобура под жилетката си. Пистолетите бяха с мерници с нощно виждане и големи пълнители, побиращи по дванайсет патрона освен онзи в цевта.

„Общо тринайсет“.

Обикновено числото би трябвало да се сметне за лош късмет, но когато ставаше дума за престрелка, допълнителните патрони можеха да определят разликата между живот и смърт.

„Така че определено не става дума за лош късмет“.

Ковалски подсвирна, когато Грей му връчи оръжието.

— Честита Коледа на мен. Че дори не ми се наложи да сядам в скута на Дядо Коледа.

Черният FN-P90 беше булпъп[8] автомат на НАТО, способен да води както единична, така и напълно автоматична стрелба или на откоси. Патроните му 5,7x28 мм бяха в състояние да пробият кевлар. В същото време компактният му дизайн — дължина само петдесет сантиметра — го правеше сравнително лесен за укриване.

Ковалски свали дългото си палто, метна автомата на рамо и го потупа щастливо.

— Това кутре ще го храня с удоволствие.

Грей му даде и тежка чанта с допълнителни пълнители с по петдесет патрона, предостатъчно да храни гладния автомат.

Ковалски облече отново палтото и се раздвижи, за да намести всичко. Спускащата се до глезените му дреха можеше да скрие достатъчно оръжия за нахлуване в някоя малка страна от Третия свят.

— И сега какво? — попита гигантът.

Грей даде на Джейсън друга торба с допълнителна екипировка, включително уреди за нощно виждане, и се изправи.

— Пейнтър е уредил да говорим със семейството на доктор Карсън — съпруга й и дъщеря й Лора. Да видим дали не са получили някакви вести от двете млади жени.

„Мара Силвиера и Карла Карсън“.

Грей можеше да си представи тревогата им. Първо убийството на посланика, после нападението над дъщеря й в летището и бягството. Но от друга страна, не му трябваше да си представя страховете им. Опита се да изолира собственото си безпокойство за Сейчан, за нероденото им дете и за момичетата на Монк, но това беше все едно да се мъчиш да укротиш бясно куче. Болката в сърцето му беше ужасна. Усещаше напрежението в гърдите си с всяко вдишване.

Знаеше, че и Монк едва се крепи и се чувства по същия начин, ако не и по-зле. Директор Кроу ги беше запознал с развитието на ситуацията в Щатите и им бе разказал за участието на онази бледа вещица Валя Михайлова и за влошаващото се състояние на Кат.