Ключът [bg]

Карли беше свикнала с подобно внимание.

Въпреки това не отвърна на усмивката му.

— Хайде — настоя свещеникът. — Сядайте.

Всички седнаха, само свещеникът остана прав.

— Командир Пиърс, за да разчупим леда, може би вие пръв трябва да сложите картите си на масата. Мисля, че това ще ускори значително нещата.

— Какво искате да кажете? — рязко попита сивоокият. Очевидно не си падаше по домакина им, което накара Карли да изпита малко повече доверие към него.

— Предлагам да започнете, като се представите. И да кажете от коя организация сте.

Командирът остана напълно неподвижен за една-две секунди, после в очите му просветна нещо. Той бръкна в джоба си, извади портфейл и измъкна от него черна, метална на вид карта. Подхвърли я през масата. Тя падна между Карли и Мара.

Над лъскавата повърхност заблестя сребриста холограма.

Един-единствен символ — гръцка буква.

Мара ахна и двете с Карли се спогледаха разтревожено.

Сигма.

Карли събра достатъчно кураж да погледне студения огън в сивите очи.

— Кои сте вие? — Тя побутна картата. — Какво означава това?

— Ние сме членове на „Сигма“. Организация, свързана с АИОП.

Мара се намръщи.

— Агенцията за проучвания и разработки на американските военни ли?

— Точно така. Именно АИОП финансира проучването ви в университета със суми, минаващи през „Брусас Интернешънъл“.

— Погледът му се насочи към Карли. — Майка ви знаеше за участието ни и беше дала клетва да пази това в тайна. Подозираме, че символът, генериран от ИИ на Мара, е бил зов за помощ.

Мара се наведе напред.

— И аз самата се питах същото.

Младият рус мъж — Джейсън — също се включи.

— Но можете ли да сте сигурна? Появата на символа може да е просто съвпадение. Може би всички виждаме прекалено много неща в този дигитален тест на Роршах[9].

— Възможно е. — Мара поклати глава. — Но няма как да се провери дали наистина е така. Не и без Xénese и програмата му.

— А вие сте ги изгубили — каза Грей, който очевидно не беше чувал историята им. В гласа и поведението му обаче не се долавяше упрек.

— Успяхме обаче да запазим дисковете с подпрограмите ми — каза Мара.

Карли кимна.

— Успяхме да ги отскубнем от копелетата, които ни нападнаха.

„… и които убиха майка ми“.

Мара преглътна.

— Мисля, че щяхме да изгубим и тях, ако не беше предварителното предупреждение.

— Какво искате да кажете? — попита Грей.

Мара хвърли поглед към Карли и продължи:

— Програмата се държеше странно. Точно преди да ни атакуват. Изглежда, беше усетила нещо. Мисля, че беше доловила джипиес сигнала от проследяващото устройство, което ни бяха сложили. Но като се замисля сега, този детайл ме тревожи.