Ключът [bg]

По-рано Карли се беше вдигнала на пръсти и бе избърсала с лакът края на стъклото, колкото да могат да шпионират розовия паваж на улицата пред хотела. След като се качиха в таксито, Мара беше накарала шофьора да ги откара две преки напред, след което му каза да спре. Слязоха, но преди това пъхнаха малкото проследяващо устройство под тапицерията на седалката. След като таксито продължи с него, двете внимателно се върнаха по тесните улички и влязоха в бара през задната врата.

През избърсаното стъкло Мара гледаше как товарят делото на живота й във ван, паркиран пред главния вход на хотела. Не можеше да направи нищо, за да спре кражбата. Дори да успееше да убеди бармана да й позволи да използва телефона на заведението, властите нямаше да реагират навреме. И двете определено не смееха да използват мобилните си телефони, тъй като това щеше да издаде измамата им и отново да ги покаже на радара на врага.

Вместо това Карли опря една салфетка на каменната стена и почна да записва номера на вана. Сръчка Мара да се премести и след миг изруга под нос.

— Какво има? — попита Мара.

— От този ъгъл не мога да видя последните три цифри.

Мара се намръщи.

— Може би онези, които виждаш, ще са достатъчни.

Планът беше да изчакат вана да потегли, да предупредят полицията и да чакат пристигането й. Едва тогава можеха да излязат от скривалището си. След това можеха само да се надяват, че полицията ще проследи колата по номера й и ще задържи виновниците за убийството на майката на Карли и на останалите четири жени от „Брусас“.

Мара обаче знаеше, че това не е най-важният резултат от плана им.

Представи си Ева в градината й.

— Тръгват — каза Карли. — Хайде. Трябва да запиша номера.

Излязоха от бара, но се задържаха при отворената врата. Шест стъпала водеха нагоре до улицата. За всеки случай двете останаха долу, като надникнаха само колкото да прочетат номера на отдалечаващия се ван.

— Готово — каза Карли и махна на Мара да влезе обратно.

Докато приятелката й проверяваше изписаните букви и цифри върху салфетката, Мара се върна в бара. Щом прекрачи тъмния праг, долови раздвижване в задимения въздух, усети как някаква сянка се надига зад нея.

Опита се да се измъкне.

— Кар…

Огромна длан запуши устата й. Дебела ръка я хвана през кръста. Някой друг насочи пистолет към гърдите на Карли. Приятелката й се опули от страх.

— No te muevas — предупредиха ги.

Не мърдайте.