Ключът [bg]

Грей не успя да скрие шока си.

„Не може да е истинска“.

Бейли свали оръжието си.

— Съжалявам за това, но тъй като сте въоръжени, не можех да рискувам да направите нещо необмислено.

— Ах ти, кучи… — Ковалски не довърши ругатнята.

Бейли се престори, че не го е чул.

— Трябваше да ви взема от летището по такъв начин, че евентуалните наблюдатели да предположат същото като вас.

Джейсън свали ръце в скута си.

— Че отиваме с охраната да се срещнем със семейство Карсън.

— Ако не там, къде тогава отиваме? — попита Грей.

— Ще ви заведа при госпожица Силвиера и госпожица Карсън. — Гласът му стана по-твърд и сериозен. — Те ще имат нужда от помощта ви. Мога само да се надявам находчивостта ви да е толкова добра, колкото се говори, че е.

Грей се мъчеше да се ориентира в бързата промяна на обстоятелствата.

„Мога ли изобщо да имам доверие на този тип? Който дори твърди, че е свещеник?“

Бейли сякаш прочете мислите му.

— Уверявам ви, че съм отец Бейли. — Очите му отново проблеснаха. — Нима един свещеник би излъгал?

Ковалски изсумтя.

— А нима свещеник ще тикне шибан пистолет в лицето ти?

— Никога не бих ви застрелял, дори при самозащита.

— Казваш ни го сега — измърмори Ковалски. — Направо се нас… Имах инцидент.

Грей се наведе напред. Още изпитваше подозрения.

— Кои сте вие? Какво става?

Микробусът намали и спря пред висока къща в края на някакъв площад. Бейли кимна към сградата.

— Щом влезем, ще ви кажа всичко. Ще сложа всичките си карти на масата. — Веселото пламъче в зелените му очи отново проблесна. — И го казвам буквално.