Ключът [bg]

— Криминалистите приключиха с претърсването на къщата на Грей — каза Пейнтър. — В момента работят върху следите от кръв. Повечето са на нападателите и никак не са малко.

Монк погледна към Кат.

„Браво на теб, скъпа“.

— Вече правим ДНК анализ с надеждата да идентифицираме и други от екипа на Валя, за да разширим издирването. Но все пак…

Гласът му замря. Намекът беше ясен.

— Малко вероятно е да открием Валя през следващите двайсет и четири часа — каза Монк.

„През следващите по-малко от двайсет и четири часа“.

— Да — призна Пейнтър. — Единственият ни шанс щеше да е, ако Кат знаеше още нещо, което да ни позволи да стесним издирването.

Монк погледна отпуснатите черти на жена си, механичното повдигане и отпускане на гърдите й. Погледът му се плъзна от болничното боне върху ЕЕГ електродите на главата й по кабелите до монитора. На екрана танцуваха назъбени линии, сеизмична скала на нервната й дейност. След като прегледа показателите, д-р Ерант беше посочил една от тях и бе промърморил на свой колега: „Обърнете внимание на нисковолтовите сигнали с потиснати пикове“.

В превод: „Кат вече я няма“.

— Тя ни даде всичко, което можа — каза Монк.

— Лиза смята, че може би с…

— С какво? С достатъчно време ли? Дрън-дрън. Времето на Хариет изтича. Същото се отнася и за Пени и Сейчан. — Щом си спомни за приятелката на Грей и нероденото дете, Монк се дръпна от леглото на Кат. Тук вече не можеше да направи нищо повече. — Отивам при Грей, където мога да правя нещо смислено.

Или просто нещо.

Беше приключил с чакането.

Последва дълго мълчание. Монк се приготви да спори с директора, да защити решението си. Ако не откриеха Валя навреме, най-добрата надежда за отвлечените беше да се доберат до изчезналата технология.

Накрая Пейнтър заговори.

— Във флотската инженерна база в Лейкхърст има един F-15 „Игъл“, който в момента зарежда. С хеликоптер можеш да стигнеш дотам за двайсет минути.

Монк едва ли трябваше да се изненадва. Естествено, че директорът — открай време майстор в преценяването на характерите — беше очаквал тази реакция и се бе погрижил за транспорта.

— Грей ще кацне в Лисабон след по-малко от час — продължи Пейнтър. — Аз ще координирам срещата с него, след като и ти пристигнеш. Монк, знаеш обаче какъв е залогът. Не можем да предадем тази технология на Валя.

— Това е ясно. Но имаме предимство и без нея.

— Значи сме на едно мнение. Е, в такъв случай е по-добре да си размърдаш задника.

Решен да направи точно това, Монк затвори, отиде при Кат и я целуна по бузата. Въпреки че трябваше да бърза, се задържа. Усещаше, че това е последната му възможност да целуне жена си.

Все пак знаеше, че тя би поискала да постъпи така.

Доближи устни до ухото й.