Абсолютен контрол [bg]

Фортът имаше свои собствени поща, пожарна и полицейско управление, а целият периметър беше ограден с метални мрежи, по които течеше ток. Камери за наблюдение и датчици за движение покриваха всеки квадратен метър. Всяка от над хиляда и тристате сгради в комплекса беше облицована с мед, за да не се допусне излъчване на електромагнитен сигнал.

Йън Принс чакаше на пропускателния пункт, докато проучваха документите му, и гледаше през редиците огради към правоъгълната сграда от черно стъкло на осемстотин метра от него, където се намираше щабът на най-тайната разузнавателна организация в страната.

- Мое - повтори си той.

Задачата на АНС беше да събира и да анализира всички комуникационни сигнали и данни, имащи връзка към външното разузнаване, с всякакви тайни или явни методи. Преди тридесет години това означаваше прехващане на подозрителни радиоемисии, телефонни разговори и сателитен трафик. Днес означаваше всичко това плюс следене на интернета - не само наблюдение на целия онлайн трафик за улики за лоши намерения, но и защита на всички правителствени комуникации и информационни системи на Съединените щати от външна намеса и пробив. В този слънчев и влажен ден Йън и колегите му бяха дошли да предложат подкрепата на УАН и за двете задачи.

- Заповядайте, сър - каза охраната и върна личните карти на Йън и спътниците му Питър Бригс и Дев Пател. - Добре дошли във „Форт Мийд“.

Йън забеляза изпитателния поглед на човека.

- Нещо не е наред ли?

Това не беше първото му посещение във „Форт Мийд“, нито пък второто, третото или дори десетото. От октомври 2001 г. идваше тук тайно по три или четири пъти на година и винаги го посрещаха с този слисан вид.

- Не очаквах, че вие ще карате - каза охраната. - Мислех, че ще имате шофьор.

- Винаги аз карам - отговори Йън и вдигна ръка за поздрав.

- Да, сър. Приятен ден.

Вратата се вдигна, а едновременно с това дебелата стоманена преграда се скри в земята. Йън потегли по дългата виеща се алея, която водеше към черната сграда, известна официално като ОПС2А. Спомняше си чувството на страхопочитание при първите си визити, силната тръпка от това, че е толкова близо до най-мощната апаратура за събиране на данни в света. Тогава идеята му хрумна за пръв път.

С времето страхопочитанието се притъпи, тъй като той и УАН станаха партньор на АНС, макар и таен и прикрит. Днес беше на крачка от осъществяването на мечтата си, смяната на поколението наближаваше и той изпитваше единствено гордост. Бащинска гордост. Един ден, съвсем скоро, всичко това щеше да бъде негово.