Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
— Това пък какво е? Лайнарско семейно събиране? Махайте се, преди да съм повикал стражите! Тази нощ искам да съм сам.
— Не се притеснявай, съпруже, скоро отново ще бъдеш сам — мрачно каза жена му. — Съвсем сам, но първо трябва да поговорим. За Андреа.
Дукът изръмжа и прикри лицето си с ръка.
— Не! Отказвам да говоря за това. Достатъчно изстрадах!
— Ти ли си страдал? — попита жена му. — А какво да кажем за твоята дъщеря? Ти погуби красотата й. Опитай се да си представиш какво трябва да преживее. До края на живота си!
— Моля те, спри! — извика дукът. — С какво мога да я облекча? Ще помогна ли на Андреа, ако и аз си извадя око?
— Има начин да й помогнем — каза неговият син.
Дукът ги огледа през пръстите на ръкавицата.
— Какви са тези приказки? Лекарите не могат да й направят ново око…
— Не нашите лекари — отвърна жена му, — но според Дарси твоят подъл „съюзник“ е разправял за много чудеса на Старата наука в неговия подводен град… имало и машини, които лекували всяка болест.
— Но онова място е недостъпно за нас — напомни дукът. — То е под ледовете и морето на Антарктика.
— Да, то е там — каза принцът, — но същите чудеса ги има и в Небесния Ангел, ако се вярва на твоя приятел, а той ни е достъпен!
Дукът дръпна ръката от лицето си. Уморено промълви:
— Това са безсмислици. Не можем да се бием с онази флотилия.
— Няма да нападаме цялата флотилия — каза синът му. — Само Небесния Ангел. Под прикритието на тъмнината ще пратим към него много войници с планери. Те ще кацнат на Небесния Ангел и ще го превземат. Ако е в ръцете ни, останалите от флотилията ще бъдат безпомощни. Така ще можем да помогнем на Андреа, ще се сдобием и с още едно предимство — ще си върнем онзи предател Робин и неговата машина.
Дукът погледна сина си и пряко сили каза:
— Както го обясняваш, изглежда просто, но шансовете за успех на тази изненадваща атака са нищожни. Не… — той разтърси глава. — Няма да рискувам!
Жена му каза с леден глас:
— Ти вече не си този, който решава. Имаше бунт. Нека да го наречем контролиран бунт. Недоволни части от армията заплашиха, че ще се обединят със селяците. За да предотвратят това бедствено положение, благородниците се споразумяха, че ти трябва да слезеш от трона и Дарси да стане новият Небесен Господар…
— Ама че нелепости! — Дукът се разсмя. — Тази вечер не само аз съм се наливал с вино. А сега излизайте, преди стражите да ви извлекат насила.
— Повикай ги — спокойно каза принцът.
Дукът не се поколеба. Вратата се отвори и двама стражи със саби в ръце се втурнаха в стаята. Застанаха срещу дука. Не ги познаваше. Преглътна трудно и каза:
— Доведете барон Шпанг… Трябва да говоря с него…
Жена му каза:
— За жалост барон Шпанг беше между малцината благородници, които ти останаха верни. Преди малко почина от раните си. — Тя извади изпод робата си навит лист. — Това е декларацията, с която се отказваш от трона. Бъди така добър да я подпишеш.
Тя сложи листа на масата, встрани от разлятото вино. Принцът сложи до него писалка.
Дукът дълго се взираше в листа, после си наля остатъка от виното. Изпи го на един дъх, взе писалката и тъжно отбеляза:
— Явно това не беше най-добрата година за мен.
Глава шестнадесета
Джан изпищя, когато лапите я сграбчиха. Гадината беше невероятно силна. Изтръгна оръжието от ръката й и я събори на пода. Тя не преставаше да пищи, сви се в очакване на смъртоносния удар. В този миг я заслепи светлина. Ашли беше решила точно сега да включи осветлението. Джан стисна клепачи, не искаше да вижда Хазини, който я държеше в стоманената си хватка. Тя напразно опитваше да се свие на кълбо, за да опази шията и корема си…
Пронизителен детски кикот звънна в ушите й. Лапите я пуснаха. Тя отвори очи. Над нея стоеше ухиленият Майлоу.
— Да си беше видяла лицето — каза й той.
Някой вървеше по коридора зад нея. Робот-паяк.
Зад него се виждаха още няколко. Първият паяк радостно се обади с гласа на Ашли:
— Ей, Джан, страшно смешна беше!
Появи се и Робин. Два от паяците се движеха плътно до него. Видя я и лицето му стана угрижено, опита се да дойде при нея, но един от паяците го хвана. Джан изгледа Майлоу и стана. Гледаше го отвисоко, опитваше се да прикрие избледняващия ужас зад презрителна надменност.
— Значи това са ти шегите? — попита тя. — А Хазини въобще не са проникнали в кораба, нали?
— О, някои успяха — каза Майлоу, — но роботите избиха всички. Поне се надявам да са избили всички.
Гримасата му стана още по-злорада. Джан каза: