Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
Андреа помълча няколко секунди и хрипкаво каза:
— Всичко бих направила, само… да беше… в моите ръце, ако ще и за минутка-две. И една минута ще ми стигне да си получи от мен каквото си мисля. Но какво можем да направим. Баща ни не би се осмелил да застане срещу онази флотилия.
— Вярно — съгласи се Дарси. — Той не. Но майка ни би се осмелила.
— Майка ни?
— Току що говорих с нея. Побесняла е от случилото се с тебе. Никога не съм я виждал в такава ярост. За нея баща ни е прелял чашата, това беше последната капка.
— А какво би могла да направи тя? Армията е под властта на баща ни.
— Досега. Но последните събития му донесоха само презрението на военните, така казват агентите на майка ни. Тя смята, че може да се възползва от положението… че ние можем да се възползваме.
— Кога? — остро попита тя.
— Скоро.
Числата на екрана разказваха все същата безнадеждна история. Тя губеше битката за спасяване на хората от Феникс Две. Заразата се разпространяваше сред общината, вече бе съборила един от всеки трима жители. И досега нито едно от лекарствата, създавани в автоматичните лаборатории на Небесния Ангел, не помагаше с нищо, освен в няколко случая да забавят неизбежното. Джан се чувстваше отчаяна и безпомощна. Дръпна се от пулта и застана в предната част на залата за управление. Точките на примигващи огньове изпъстряха Феникс Две. Почти не се виждаха други светлини в затъмнения град. Джан знаеше, че огньовете са предназначени за труповете.
Обмисляше унилото положение и се бореше с вината от моментите на… щастие, започнали с пристигането на Робин. Някакво вълнение се раздвижи в нея, още щом той влезе в залата за управление. Трябваше да признае, че е привлекателен, ако не се брои ужасният белег на лицето му, но имаше и още нещо. Като че в някой момент между тях се протегна нишката на мълчаливо разбиране. Тя се тревожеше от самата сила на реакцията й спрямо него, сега също, но това не потискаше вълнението. Тя ясно виждаше в очите му, че и той изпитва същото към нея. Но докъде ще стигне всичко това? Преди си мислеше, че след нещастията със Сирай и Саймън никога не би се осмелила отново да се сближи с друго човешко същество, а сега?…
И все пак друга част от съзнанието й се отнасяше предпазливо към Робин. Беше твърде хубаво, за да е истина — красив млад наемник, който изскача сякаш от нищото със своята удивителна машина и се поставя изцяло на нейно разположение. Вярно, той съвсем не я притесняваше толкова, колкото Майлоу, но тя подозираше, че Майлоу се бои да не би Робин да се окаже това, за което се представя. Защото тогава тя би получила ново оръжие в борбата за надмощие помежду им. По дяволите Майлоу!… Да го беше улучила с онзи нож следобеда в нейното жилище. Всичко започна с предвидимо гневната му реакция, когато го обвини за участието му в разпалването на Генетичните войни…
— Това е лъжа! Нищо общо нямам със започването на Генетичните войни!
— Но твоята корпорация се е занимавала с производство на биологични оръжия за Генетичните войни — възрази Джан. — Ти сам си ми казвал това.
— Всички корпорации бяха замесени… нямахме друга възможност, ако искахме да оцелеем!
— Голямо оцеляване, няма що — кисело се усмихна Джан. — Опустошение в целия свят, масова смърт, последвана от бавна разруха на остатъците от биологическите системи.
Рин замаяно каза:
— Не разбирам. Как е възможно той — кимна към Майлоу, — да е толкова възрастен, че да помни Генетичните войни? Та той е само едно момче.
— Това е дълга и отвратителна история — каза Джан. — Някой друг път ще ви я разкажа с подробностите, може би. Накратко — Майлоу е безсмъртен. В друго тяло е живял дори във времената преди Генетичните войни, през двадесет и първи век.
— По-точно, роден съм в самия край на двадесети век — заядливо се обади Майлоу. — През 1997 година.
— Ръководил е една от Генетичните корпорации — продължи Джан.
— Която създадох от малката фирма за биоинженерство, наследена от баща ми. Признавам, някои от проектите за промишлени бактерии, които беше регистрирал приживе, се оказаха безценен източник на средства в първите години от работата ми.
— … и така той станал един от най-могъщите хора в света — част от онази обособена групичка, която предначертала последвалата биологическа катастрофа.
— Глупости — рязко каза Майлоу. — Не само Корпорациите бяха виновни. Всичко стана и заради политическите бъркотии по онова време, след разпадането на големите нации на множество независими държавици, предизвикано от налагането на Висшия стандарт. То на свой ред доведе до рухването на Обединените нации, единствената организация, която имаше донякъде сила да контролира биологическите изследвания. Последваха междуособни войни между държавиците, принадлежали преди това към една и съща страна, и религиозни войни на фундаменталистките държави, които се съпротивляваха срещу генетичната революция. Но стига безполезни препирни! — Той пак се обърна към Робин. — Все още настоявам да знам каква игра си замислил.