Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
— И какво от това? — Той протегна ръка към нея. — Ела да седнеш до мен.
— Не… ела с мен в банята.
На лицето му се изписа почуда, но бързо се ухили и стана.
— Бих предпочел спалнята, но…
Когато тя внимателно затвори вратата на банята и се обърна към него, той веднага я сграбчи в прегръдката си. Тя с усилие потисна реакцията на тялото си от тази близост и бутна Робин назад.
— Слушай — каза му с напрегнат шепот, — тук няма сензори. Аз настоях за това. Може би скоро няма да е така, но поне досега не са имали време да ги монтират. В момента можем да говорим наистина само двамата.
— Добре. Обичам те!
— Не бъди глупав — каза тя, макар че от думите му леко й се зави свят. — Трябва да измислим какво да правим. Знаеш какво ще ти се случи, когато дадеш на Майлоу цялата информация. Той ще те убие.
Робин все се усмихваше, облегна се небрежно на умивалника.
— А ти обичаш ли ме? Струва ми се, че знам, но ми е по-приятно да го чуя от тебе.
Идваше й да извика „Да!“ с цяло гърло. Майко Богиньо, какво става с нея? Успя да каже колебливо:
— Моля те, би ли говорил сериозно?
— Но аз говоря сериозно.
— И ще бъдеш съвсем сериозно мъртъв, ако не направим нещо! Но не ми идва на ум нищо по силите ни… щом Ашли е на страната на Майлоу, ставаме безпомощни. А на тебе хрумна ли ти нещо?
Той въздъхна и скръсти ръце на гърдите си.
— Всичко, което можем да направим, е да печелим време и да чакаме благоприятна възможност.
— Възможност? Възможност за какво!
— Да избягаме… или нещо друго — Той сви рамене. — Все ще се появи удобен случай.
— О, трябва да благодаря на Майката Богиня за късмета да съм в съюз с такъв гениален стратег… А пък аз не знам защо вече се тревожех.
Той се разсмя.
— Твърде много си блъскаш главата.
Тя също се разсмя. Всичко поне наглед беше абсолютно безнадеждно, но не можеше да устои на неговото непобедимо добро настроение. Може положението да не е чак толкова лошо. Може би той крие някакво преимущество за последния момент…
Когато пак я прегърна, тя не се дръпна и се остави на мощната вълна желание. Потръпна от удоволствие, когато устните им се срещнаха. Бързо потисна смътното чувство на вина от неописуемо приятните си усещания. Остави се той да я заведе в нейната спалня. Отпуснаха се на леглото и той бавно я съблече. После също се освободи от дрехите си. Този път тя не извърна погледа си.
— Не ме докосвай тук — сънено каза тя. — Моля те.
Той я целуваше между гърдите, но спря и подпря брадичката си на лакът.
— Не ти ли е приятно?
— Имах рана преди много време… Ей такава…
Тя прокара пръст по цялата линия от шията до корема си. Усещаше ръката си тежка. И цялото си тяло. Беше уморена, унасяше се в уютната топлина на дрямката. Любиха се великолепно, до изтощение.
— Но сега не личи да е имало рана — каза Робин.
— Оздравя напълно… поне отвън. Но отвътре я усещам. Не ми е приятно да ме пипат на това място… Един Хазини го направи, едва не ме уби.
Той я погали по бузата.
— Не мисли за това. Заспивай.
Леглото леко потрепери. Въздушният кораб се раздвижи. Флотилията тръгваше на юг и все още живите във Феникс Две оставаха сами да се справят с бедите си. И с Хазини. Тя каза:
— Според тебе Майлоу шегуваше ли се?…
— За кое, мила?
— За Хазини… само се бил надявал, че всички проникнали в кораба са избити.
— Тези същества те плашат, нали?
— Ужасяват ме. Щеше да разбереш, ако беше видял само едно отблизо. Смразяващи са. Те са просто машини, пълни с ненавист… създадени от хора машини за омраза, само ядат, размножават се и убиват хора. Живи оръжия. Само като си помисля, че и едно може да е останало в кораба… Уф! — Тя се сгърчи.
Робин я прегърна.
— Ей, всичко е наред! Вече не си сама. Имаш мен. Винаги ще те пазя.
На Джан много й се искаше да повярва в това.
Майлоу се наведе срещу вятъра, очите го боляха. Едва не падна и стоящият до него паяк протегна механична ръка да го задържи. Майлоу се страхуваше, че заради малкото си телесно тегло лесно може да бъде отнесен от вятъра.
— Все още се движим твърде бързо! — извика той. — Намали скоростта! Намали!
— Спрямо земята скоростта ни е нулева, Майлоу — каза Карл с безизразния си глас.
Ашли беше потънала в мрачните си настроения и не говореше с Майлоу от сутринта, а точно това му трябваше.
— Причината е в този югозападен вятър, достига четиридесет мили в час. Откъм брега идва буря.
— Господи — промърмори Майлоу. Ядно изгледа Робин, който направо го вбесяваше с невъзмутимото си спокойствие. Дано копелето не е намислило някакви хитрини. — Хайде, отваряй това нещо и се дръпни настрани.