Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
— Аз не съм „тъпкан с наркотици до върха на космите“ — каза му Рин. — Елоите — да, но не и аз.
— О, важи и за тебе, о, Робин от Шерууд! — присмехулно го увери Майлоу. — Но, разбира се, като всеки друг ти просто не можеш да разсъждаваш обективно за собственото си душевно състояние. Чувстваш се нормален, нали? И приемаш, че точно твоето състояние е общочовешката норма. Но не разполагаш с начин да видиш наистина обективно действителността или самия себе си. Никой не може да го направи. Но може би маниакално-депресивните типове са успявали, преди генинженерите да премахнат това заболяване. Генетичните им увреждания означавали, така да се каже, че психическата им климатична инсталация не работела както трябва и затова състоянията им се променяли рязко в много широк диапазон. За определено време мозъците им ту получавали свръхдоза от успокояващи вещества, ту се лишавали от тях — те непрекъснато се движели от еуфорията към най-тежки депресии. И съм убеден, че точно през тези периоди те били близо до възприемането на действителността такава, каквато е и затова мнозина от тях се самоубивали. Както някой беше казал — „Човек не понася истината в големи количества“.
Но не само маниакално-депресивните усещали отклонения и промени в биологично вграденото оптимистично настроение. Преди създаването на генетичния тип на Висшия стандарт през двадесет и първи век, в който механизмът бил усъвършенстван и стабилизиран, той бил твърде различен при всеки индивид и се влияел от хормоналните изменения при остаряването, рязко ускоряващо се след четиридесетгодишна възраст… възраст, която вие, естествено, никога няма да достигнете. Но даже и при хората от Висшия стандарт има отклонения в механизма, влияят му и външни въздействия. Например, обикновената слънчева светлина подпомага притока на определено вещество, подобряващо настроението. Или друг пример — първоначалните стъпки в една сексуално оцветена връзка направо наводняват мозъка с аналози на амфетамина… — той пак се усмихна подигравателно на Рин — … те освен всичко друго потискат апетита. — Той многозначително погледна недокоснатата храна в чинията пред Рин.
От смущение бузите на Рин запламтяха. Той каза ядосано:
— Извини ме за грубостта, но точно какво си ти?
Отговори му Джан, преди Майлоу да каже и дума. Рин се стъписа от смисъла на казаното. Тя произнесе с леден глас:
— Той е баща на моя син и едновременно убиец на сина ми. Освен това е едно от чудовищата, започнали навремето Генетичните войни.
Глава петнадесета
Дук дьо Люсан седеше до леглото в затъмнената стая, с наведена глава и преплетени пръсти на ръцете. Угризенията и вината така го притискаха, че гърлото му сякаш всеки миг можеше да се свие и да го задуши.
— Милата ми… толкова съм виновен… стана случайно… моля те, кажи, че си ми простила.
Но Андреа не проговаряше. Отказваше да го забележи, откакто той влезе в спалнята й.
— Андреа, моля те… — Той се насили да погледне лицето й, примига болезнено и веднага извърна глава. — Камшикът… заради камшика стана. Никога не ме е бивало с камшиците… трябва да ми се е изплъзнал. Знаеш, че никога не бих го направил нарочно… не бих ти направил това. Андреа, моля те, кажи ми нещо!
Още четвърт час той напразно се опитваше да получи отговор, накрая се отказа и тихо се измъкна от стаята. Едва що бе излязъл и някой влезе през другата врата. Беше нейният брат, принц Дарси. Както винаги облечен в черно. Той застана пред леглото и я загледа. Усмихна се криво и каза:
— Страхотна двойка сме, нали, мила сестричке? Аз с моята мъртва ръка — той докосна черната кожена превръзка, поддържаща безполезната дясна ръка, — и ти с твоето мъртво око.
— Махай се, Дарси — каза тя, фъфлеше и заради подутите устни, и от упойката във виното, сложена от лекаря. — Остави ме на мира.
— Ей сега, сестричке, ей сега. Но първо трябва да си поговорим за общата причина на нашите недъзи. За твоя скъпоценен любовник Робин.
Тя здраво стисна клепачите на здравото си око.
— Никога повече не казвай името му пред мен! — изсъска Андреа.
— Разбирам чувствата ти, сестричке. О, как добре те разбирам! И искам да си отмъстим на този земен червей, който не само опетни честта на семейството ни и предаде „Господаря Мордред“, но и осакати мен и обезобрази тебе. А през това време нашият баща страхливец бяга от врага с най-голяма бързина. С всеки час повече мили ни делят от онази изменническа свиня.