Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
— Не си направил нищо лошо на Киш и Шан, нали?
— Никой не се е занимавал с тях. Заключени са в стаите си. По-късно ще трябва да решат дали ще ми прислужват, както го правеха за тебе — повече харесвам хората като слуги, отколкото механизмите. Иначе ще ги преместя в някой от другите кораби, а там животът ще им се стори доста по-труден. А сега елате с мен в лазарета. Искам да направя нещо, преди да се заема с уведомяването на човешките стада в другите кораби, че началството е сменено…
Джан неспокойно вървеше след Майлоу към най-близкия лазарет. Робин беше до нея. Отвсякъде ги заобикаляха роботи-паяци. Досега не бяха имали възможност да поговорят, но Джан виждаше, че изглежда твърде самоуверен въпреки положението. Майлоу въодушевено описваше какви промени е замислил за останалите кораби от флотилията.
— … Онези хленчещи идиоти даже няма да усетят откъде е дошъл ударът, когато се заема с тях. Мислеха си, че имат причини да се оплакват от тебе! По дяволите, отсега нататък свърши безгрижният живот за тях. Ако искат да останат, ще работят, иначе ги изхвърлям на земята…
— Давай, Майлоу! — бълбукащо се разсмя един от паяците. — Ще им покажем на тези къде зимуват раците. — Ашли се държеше все по-инфантилно.
Майлоу заведе групата до една медицинска машина. Махна на Робин.
— Хайде, събличай се и влизай в това нещо.
Робин каза:
— Защо? Чувствам се великолепно.
— Искаш ли да се обзаложим докога ще се чувстваш така, ако не ме слушаш? Прави каквото ти казвам! — заповяда Майлоу.
Робин сви рамене и с поглед се извини на Джан, после бързешком смъкна средновековните си дрехи. Няколко паяци предаваха похотливото пъшкане на Ашли, а Джан се опитваше да не гледа голия Робин, застанал пред машината, която вече бе извадила навън люлката, за да легне в нея. Той се канеше да го направи, но се поколеба и свали пръстен от ръката си. Обърна се и го подаде на Джан.
— Моля те, вземи го. За спомен, ако нещо се случи с мен.
Джан го взе. Майлоу с удоволствие каза:
— Каква хубава сценка от мелодрама, Робин Худ! Но това е само медицинска машина, а не грил за хора.
— Времето е пред нас. Сигурен съм, че после ще измислиш и нещо друго — каза Робин и легна в люлката.
Тя се плъзна обратно в машината. Джан сложи пръстена на средния си пръст. Представляваше обикновено златно кръгче с единствен малък скъпоценен камък.
— Да поръчам ли на Ашли да потърси някаква сватбена песничка от записите? — каза Майлоу, който я наблюдаваше.
Джан каза:
— За какво е всичко това? Защо правиш с него тези неща?
— Той ми надрънка глупости — имал присадка в главата, с която управлявал машината си. Можел да я взриви от разстояние, ако се наложи, а и нас заедно с нея. Не му вярвам. — Обърна се към паяците. — Ашли, включи се в тази машина! Искам той да бъде обстойно прегледан. Потърси има ли нещо в повече, независимо дали е механично или биологично.
— Ей сега, капитане.
Прегледът отне само няколко минути.
— Абсолютно нищо! — докладва Ашли. — Само е лъгал.
Люлката започна да излиза от медицинската машина. Джан оглеждаше тревожно Робин, но той явно беше невредим. Преди пак да извърне поглед от неговата голота, успя да забележи, че белегът на лицето му е изчезнал.
— Добре, Робин Худ, навличай твоите смешни парцали — заповяда Майлоу.
Когато Робин се облече, Майлоу каза:
— Вече е време да си поговорим делово. В твоята машина няма никаква система за саморазрушение, нали?
Робин пипна бузата си, където преди се виждаше белегът, погледна за миг Джан и каза на Майлоу:
— Няма.
— Значи ако накарам някой от роботите да отвори люка, нищо няма да се случи — продължи Майлоу.
— Абсолютно нищо. Във всяко отношение. Ще можете да влезете вътре, но тя няма да полети. Подчинява се само на мен.
— Това въобще не може да ме учуди — Майлоу не се притесни. — Но всички компютри могат да бъдат програмирани наново, а аз съм сигурен, че ти имаш и необходимите кодове, и знанията за такова препрограмиране. Прав ли съм?
Робин не отговори. Майлоу каза:
— Хайде, Ашли…
Един от застаналите до Джан паяци изведнъж скочи към нея. Стегна я през кръста с хващащо пипало, а до гърлото й забръмча режещ инструмент. Тя се вцепени от страх.
— Не!… — изкрещя Робин.
Майлоу вдигна ръка да го успокои.
— Отпусни се — каза на Робин. — Нищо лошо няма да й се случи, стига ти да се съгласиш да ми помагаш във всичко, когато му дойде времето да направим промените в твоята машина и тя да се подчинява на мен. Даваш ли дума? Иначе твоят Небесен Ангел ще умре, а аз ще използвам и други, още по-неприятни методи, за да получа твоето съдействие.