Войната на небесните господари
- Автор: Броснан Джон
- Серия: sky lords #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Зарков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Войната на небесните господари». Краткое содержание книги:
Под нейно управление са „Господарят Монкалм“, „Господарят Матаморос“, „Ароматният бриз“, „Господарят възмездие“ и „Господарят Нимрод“. Те с нежелание се подчиняват на древната, но ужасяващо могъща технология, която Джан измъква от околоземна орбита.
Но не всеки Небесен господар е под неин контрол. Враговете й трябва да забравят своите вражди и да се обединят, за да оцелеят. Тяхната мощ може да надделее над лазерните лъчи на Небесния ангел, над разумната компютърна програма в него и даже над упоритостта на една жена от Минерва…
Робин въздъхна.
— Нали все едно и също ви казвам, аз съм наемник, това е всичко. Присъединих се към „Господаря Мордред“, когато срещнах флотилията Небесни Господари над крайбрежните води на Антарктида…
— Флотилия? — викна Майлоу, очите му се разшириха. — Не си споменавал за никаква флотилия.
— Не съм ли? Е, нищо, беше си цяла флотилия. Пет Небесни Господари заедно с „Господаря Мордред“. Другите четири изчезнаха някъде по време на буря.
— Какво правеха толкова на юг? — попита го Майлоу.
— Търсеха Шангри Ла. Убежището. Надяваха се да намерят в него оръжия от Старата Наука. За да ги използват срещу Джан.
— Срещу мен ли? — попита стреснато Джан.
Унесла се беше да разглежда лицето на Робин и да се чуди как се е появил на него страшният белег.
— Славата ви се е разнесла нашир и надлъж. Три от Небесните Господари са имали земи на юг. Преди месеци преценили, че идва техният ред да бъдат нападнати и избягали през Атлантическия океан. Сключили съюз с ислямски Небесен Господар на име Ел Рашад, на когото според дук дьо Люсан не си струва човек да му застава на пътя. След като насила присъединили дука към съюза, те започнали търсенето на техника от Старата Наука, правилно предположили, че станцията край Антарктида е най-големият им шанс.
— И намериха тебе и твоята машина? — попита Майлоу.
— Ами всъщност аз ги намерих. И случайно избрах да кацна на „Господаря Мордред“.
— И макар че се разпръснахте с остатъка на флотилията, този дук дьо Люсан е продължил на север, за да предизвика нашата флотилия?
— Защото имаше мен… и моя летателен апарат.
— Защото си е мислил, че разполага с тебе — каза Майлоу. — Ти би трябвало да си сключил сделка с него, но никога не си възнамерявал да спазиш своята част от нея, нали?
Робин се загледа в празната си чаша.
— Ами не! Когато чух какво се опитва да направи Небесният Ангел… тоест Джан, за да освободи земните хора и да унищожи пустошта, веднага разбрах, че не съм се присъединил към когото трябва.
— Но, разбира се, не си споделил това с нещастния дук — Майлоу пак се усмихваше цинично. — И какво заплащане изтръгна от дука, за да скрепите тази така наречена сделка, ако не смятаме този маскараден костюм?
Робин пак заби поглед в чашата.
— Бих предпочел да не казвам…
Майлоу се разсмя разбиращо.
— О, значи жени? Да, това изяснява нещата. Бих могъл да се досетя, че твоите Елои са били твърде незадоволителни партньори в леглото, ако въобще ги е бивало за тази работа. И какво заплащане очакваш за съмнителните си услуги тук? — Той обърна присмехулния си поглед към Джан. — Искаш ли да познаеш, Джан? Понеже си единствената жена тук, не би трябвало да се затрудниш.
Разярената Джан сграбчи нож от масата. Размаха го пред Майлоу.
— Писна ми от тебе, Майлоу! Разкарай се оттук! Искам да говоря с Робин насаме. Махай се с гадните си приумици!
Майлоу скръсти ръце и я загледа предизвикателно.
— Джан, предупредих те да не ме заплашваш. И няма да те оставя сама с този наемник. Нямам му доверие, а и ти не би трябвало да му вярваш. Току що ни призна, че е предал предишния си „работодател“. Е да, направо изгаря от нетърпение да ти вдигне туниката, а и у тебе долавям подобни намерения спрямо слабините му, но…
Той се наведе да избегне литналия над главата му нож. Когато погледите им пак се кръстосаха, тя видя тържествуващото изражение на Майлоу. Тя стана.
— Добре тогава, аз се махам! Ще бъда в залата за управление. — Тя се обърна към Робин, който ги гледаше стреснато. — Можете да останете тук засега. Починете си, настанете се удобно. Но не обръщайте внимание на отровните му приказки, които той сигурно ще се опита да ви нашепва… — Тя посочи с палец през рамо към Майлоу.
Тя тръгна към вратата, а Майлоу извика след нея с висок напевен детски глас:
— Ще съ-жа-ля-ваш…
Проклет да е Майлоу. Тя удари с юмрук по извитото стъкло на предната част на залата за управление. Проклет да е…
Изведнъж се намръщи. Забеляза, че един от най-големите огньове долу във Феникс Две за момент бе затъмнен, сякаш нещо прелетя над него. Докато се чудеше какво ли би могло да бъде, стъклената плоча, през която се вглеждаше, неочаквано се разтърси от удара на нещо, летящо с голяма скорост. Тя неволно отскочи назад и видя за миг съществото, драскащо с нокти по гладката повърхност, преди рязко да изчезне от погледа й.