Реквием за една мръсница
- Автор: Райнов Богомил
- Серия: Эмиль Боев #5
- Год: 1973
- Язык: болгарский
- Жанр: Шпионские детективы
Электронная книга - «Реквием за една мръсница». Краткое содержание книги:
Тя загася цигарата, обляга се на стола и продължава:
— А вчера в градината вече минаха от общите приказки към конкретни планове:
„Ще се редуваме — казва Пепо — и ще го следим неотстъпно. Един ден — ти, един ден — аз. И като се редуваме така, не може да не го сбараме.“
„Ще му взема става и ще го направя на кайма!“ — заканва се Апостол.
— Но макар Апостол най-много да се емчи, другият, Пепо, е по-опасен, ако питате мене. Истинско гангстерче. За една опаковка ампули може да продаде и собствената си майка.
— Нещо друго? — питам.
— Това малко ли е? Нали ви казвам: обмислиха план, почват да го следят и кой знае как ще се разправят с него.
— Сериозна работа — признавам. — А вие защо не предупредите Боян?
— Исках да го предупредя още миналата събота, но той ме избягва — отвръща стеснено Лили.
— Вие бяхте приятели, мисля…
— Бяхме.
— Дори, ако се не лъжа, вие заради него бяхте тръгнали с тая компания.
Тя едва забележимо кима с глава.
— Но сега Боян вече не е в компанията. Тогава какво търсите сред тия момчета — Пепо, Апостол…
Жената не казва нищо. И лицето й също не говори нищо. Едно бяло, малко пълно, почти безизразно лице.
— Кажете де — подканям я. — Това не е разпит. Говорим като хора.
— А вие къде искате да се дяна? — поглежда ме тя ненадейно, като едва повишава тон.
— Един милион души живеят в тоя град, мойто момиче.
— Да, но човек не живее с един милион души, а с няколко близки хора… ако щете даже с едно едничко близко същество — отвръща тя с ниския си, леко продран глас.
— Не споря. Исках само да кажа, че изборът е богат. И тоя избор толкова по-лесно ще го направите, колкото по-бързо се измъкнете от затворения кръг на тия Пеповци и Рози.
— И как ще го направя тоя избор? Като тръгна да обикалям по улиците?
— Както са го направили хиляди други жени. Щом толкова свят е успял, значи задачата не е чак тъй трудна.
„Вие женен ли сте?“ — би могла да ме запита тя, ако беше по-досетлива. Но вместо туй навежда очи и произнася тихо:
— Аз моя избор вече съм го направила.
И тутакси ме запраща на изходната позиция.
— Доволна ли сте от работата си там, в стола? — запитвам, понеже няма какво друго да кажа.
— Работа, като всяка механична работа.
— Ако нещо друго повече ви влече, бихме могли да ви помогнем. Имате гимназиална диплома.
— Исках да стана учителка… или възпитателка в детска градина… Изобщо да бъда сред деца — поверява ми Лили някак стеснително.
Сетне гласът й отново става апатичен:
— Но с тая моя биография… и с тая ниска диплома… не знам дали съм годна за нещо…
— Биографията ви едва сега започва.
— Само че зле — отвръща отегчено тя.
Мълчим няколко секунди. Сетне Лили запитва:
— Мога ли да си вървя?
— Да, разбира се.
— Надявам се, че ще вземете мерки по това, което ви казах — напомня тя, като се изправя.
— Не се безпокойте. Нали туй ни е работата. И благодаря за сведението.
Ставам и я изпращам до вратата, макар че в тоя кабинет това не се прави. И все ми се иска да й кажа още нещо, макар че не знам какво.
ОСМА ГЛАВА
Този път служебната квартира е друга, макар че ако човек не се взира много внимателно, би могъл да я вземе за същата. В тая квартира неугледната тежка мебел е тапицирана в синьозелено, докато в предишната беше не помня каква. Май че пак синьозелена.
— Те вече те следят — усети ли ги?
— Още от първия момент — отвръща с едва сдържано самодоволство Боян. — И двамата са толкова непохватни.
— Можем веднага да ги обезвредим, но рискуваме да издадем присъствието си.
— Излишно е да се безпокоите — забелязва момъкът. — Те са не толкова по реалните действия, колкото по разиграването на роли. В най-лошия случай ще се стигне до размяната на няколко юмрука. Познавам ги много добре.
— Юмруците също не са желателни. Изобщо — гюрултията под каквато и да било форма. Трябва просто да им се изплъзваш и да ги пращаш за зелен хайвер, когато, разбира се, е наложително.
— Не бойте се, добре съм усвоил похватите ви.
Това е хубаво, че е добил известна самоувереност. Без малко самоувереност нищо не става, стига само да не се превишава нормата.
— Този Апостол ми се вижда опасен тип. Има понякога вид на екзалтиран.
— Той е просто фантазьор. Пълен откачалник. Пепо е по-опасен. Перверзно момче.
— В какъв смисъл?
— Ами той не прави разлика между добро и лошо. Ама никак, разбирате ли, никак! Ако му кажат „Иди удари ножа на оня човек и му вземи парите“, готов е да го направи, стига да е сигурен, че няма да го хванат. И ще го направи не от жестокост, а така, защото за него няма разлика между добро и лошо. На времето, преди да затъне в наркоманията, знаете ли за какво мечтаеше?