Тайната на Валантайн
- Автор: Каултър Катрин
- Серия: the legacy #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анжела Лазарова-Петрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайната на Валантайн». Краткое содержание книги:
— Добре дошъл у дома, Джеймс. — Маркъс тръгна към него. Първо го прегърна, а после го отдръпна от себе си. — Но ти изглеждаш направо ужасно! Изобщо ли не си спал? Изтънял си като кука. Да не би да си се притеснявал за Джеси през тези месеци, а? Е, тя е жива и здрава. Само я погледни и виж колко е красива.
— Благодаря ти, Маркъс, за всичките ти коментари. Здравей, дукесо. Съжалявам, че ви прекъсвам празненството, но дойдох направо тук, защото се надявах, че малката гадина ще е тук, и тя наистина е тук, само дето не прилича на себе си. Защо сте й позволили да се нарисува като уличница и да се облече като лондонска куртизанка? Та тя дори не може да държи полата си смъкната — реши, че трябва да ми покаже чорапите си. Не намирате ли, че са прекалено съблазнителни, за да ги носи?
— Джеймс, скъпи — обади се дукесата с нейния съвършено спокоен и отмерен глас, — радваме се, че си тук. Ние всички те очаквахме, но бих те посъветвала да си сдържаш малко приказките. Джеси изглежда възхитително. Тя е по-прекрасна от която и да било друга жена тук. И още нещо — ние не изпитваме съжаление към нея. Тя е права: нейната работа, нейните задължения са много важни за момчетата, а по тази причина и за нас.
— Дявол да те вземе, Джеймс! Какво ти става?
— Джеси, ти стой настрана сега. О, по дяволите цялата тая работа. Вие всички сте прави. Връщам се в „Кандълторп“.
— Не и преди да вечеряте, мастър Джеймс. До „Кандълторп“ има два часа път с кон. Тази вечер ще останете тук. Госпожа Емъри вече приготвя Синята спалня за вас. Елате в кухнята. Баджър ви очаква. Дукесо, милорд, Джеси, върнете се на празненството. Аз ще се оправя с мастър Джеймс.
Джеси остана да танцува до три часа сутринта.
— Струва ми се, че вече съм много добра — каза тя и се усмихна на Маркъс, докато той я въртеше в ритъма на последния валс.
— Да, наистина е така. — Той се прозина. — Но си и прекалено млада за мен, Джеси. Ти направо ми изцеди силите. Дори и дукесата е седнала там с вид на красива, но оклюмала роза. Мисля, че едва утре ще можем да започнем да те учим на различните народни танци. Сампсън обича да свири народни танци на пианото.
Половин час по-късно Джеси се пъхна в леглото, след като първо свали всичките си фиби от главата. Хубаво й беше да разпусне отново косата си. Малко след полунощ беше свалила пантофките си, като ги бутна с крак под един стол. Вярно, че съсипа хубавите си чорапи, но пък си заслужаваше. Със заплатата си от две лири на седмица можеше да се отплати на дукесата за чорапите. В съня й се появи Джеймс. Но този път това не беше оня ужасяващ сън за вонящия мъртвец, който отваряше устата си и я обвиняваше, че е откраднала съкровището му. Не, в този сън Джеймс не й беше сърдит. Всъщност той беше всичко друго, но не и сърдит. Притискаше я силно към себе си и я целуваше, а устните му бяха настоятелни, влажни и топли.
Тя се събуди и изведнъж видя, че малкият спаниел на Антъни, Дамиър, седи върху нея, прилепил нос към нейния, и лиже брадичката и устните й.
Тя го бутна от себе си, като се смееше и бършеше устата си с опакото на ръката:
— Ах, ти, ужасен, малък, сладък нахалнико! Антъни ли те пъхна в спалнята ми?
— Не, аз.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Джеймс изглеждаше прекрасно, целият обрулен от вятъра и в светлобежови кожени бричове, които прилепваха така плътно към тялото му, както светлокафявите кожени ръкавици пасваха на Маги. Косата му беше станала по-светла от времето, когато Джеси напусна Балтимор. Цялата беше нашарена с ивици в различни нюанси на русото, беше и по-дълга от нормалното, но толкова прекрасна, както зелените му очи — много по-зелени от нейните, много по-дълбоки, по-тъмни и по-чисти.
— В какво, по дяволите, си се втренчила така?
Тя дори не си помисли да го излъже:
— В тебе. Изглеждаш много добре. Харесват ми всичките тия нюанси на русо в косата ти.
С малко закъснение тя придърпа завивките над гърдите си и се приповдигна нагоре върху възглавницата. Това му даде кратка, макар и недостатъчна пауза.
— Ти обаче все още не изглеждаш така, както съм свикнал да те виждам. Вместо да е опъната назад толкова стегнато, че очите ти да изглеждат присвити и изтънени, косата ти пак е бухнала около лицето и е така разчорлена, сякаш си била с любовник в леглото. — Той пристъпи в спалнята, като избута Дампър през вратата с върха на черния си ботуш. — Яздих заедно с Маркъс. Каза, че направо си го изтощила, накарала си го да остане без крака от танцуване и накрая трябвало да те помоли да се смилиш над него. Призна ми, че много бързо си схванала нещата и че вече танцуваш не по-зле дори от дукесата. Мислиш ли обаче, че му повярвах? Хайде, време е да ставаш. Вече е почти десет сутринта. Аз отивам в „Кандълторп“. Ще дойдеш ли с мен?