Перлата на любовта
- Автор: Скай Кристина
- Серия: regency era #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венета Маринова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Перлата на любовта». Краткое содержание книги:
Болка и горчиво разочарование блъскаха като с юмрук гърдите й.
— Махнете си ръцете от мен — заповяда тя. — Ако искате да останат цели.
Мъжът зад гърба й свъси вежди. Ръцете му не се отдръпнаха от копринената кожа, която явно жадуваше за ласките му.
— Ще броя до пет — процеди тя с леден глас.
— Чеси, недей. Не по този начин. Нека ти обяс…
— Едно. Д-две. Три…
Морлънд тихо изруга и я обърна с лице към себе си.
— Това нищо няма да реши — каза той. — Ти си ядосана, разбира се. С пълно право. Но ние не можем просто да…
— Четири — сряза го Чеси. — Пет. — Тя сграбчи ръцете му. Разбира се, Морлънд не знаеше за бойната й подготовка. Всичко бе започнало през лятото, след като той си замина.
Понякога й минаваше през ума, че баща й нарочно е поощрявал заниманията й, за да разсее по някакъв начин болката от първата й нещастна любов. Никога не успяваше да скрива чувствата си от него, макар че този път се бе постарала извънредно много.
Сега мисълта за всички пролети сълзи, за всички невинни момичешки мечти я разяри още повече.
Ръцете на Морлънд бяха силни, с добре развити мускули. Беглият поглед, който му бе хвърлила в спалнята на Жермен, бе достатъчен, за да оцени безупречната му физическа форма.
И все пак той не можеше да се мери с нея. Едно бързо движение и костта щеше да се разцепи.
Ала тя нямаше намерение да стига дотам.
Чеси забеляза, че Уелингтън и двамата му ласкатели най-сетне са напуснали градината. Тя се обърна рязко, в теменужените й очи гореше дива ярост.
— Свършихте ли вече?
Морлънд сви устни.
— Съвсем не, скъпа. — Той присви очи, наблюдавайки я как бясно подръпва диплите на роклята си. — Стига си се мятала, по дяволите! Дай аз да я оправя.
Той за миг я завъртя, издърпа роклята над раменете й и закопча кончетата на гърба.
— Ах, ах! Какви опитни пръсти, милорд!
Лицето му се смрази, но той не каза нищо. Заслужаваше си го. Даже много повече! Без малко да вдигне полите й и да я обладае направо тук, в зимната градина на херцогиня Кранфорд!
Какво му ставаше?
Морлънд оправи роклята, след което пак завъртя Чеси. Тя отново се опита да протестира, но пръстите му се забиха в раменете й.
— Моля за прошка, мис Камърън. Постъпката ми е наистина непростима. Не мога да си представя, че…
Във властния му тон за пръв път се появи колебливост. Той прокара пръсти през косите си.
— Аз… аз не знам какво ме прихваща, Щурче. Не съм искал да…
Чеси го наблюдаваше със студено безразличие. Значи, той намеква, че случилото се е било само пристъп на лудост! Само една грешка и безумие? Защото никой мъж не би пожелал слабичката, непохватна Чеси Камърън! Нима тази мисъл не й бе внушавана достатъчно често в Макао?
Тя прикри острата болка от тази мисъл под маската на гордостта. Ще му покаже, че вече не е някогашната невинна глупава ученичка.
— Няма нужда от извинения, уверявам ви. А сега, ако бъдете така любезен да ме пуснете да мина…
Морлънд свъси вежди. С разкрачени нозе и ръце на раменете й той все още препречваше пътя й за отстъпление.
Чеси яростно го изгледа. По дяволите, нима смята, че ще се мята около него като подплашен заек? Не, той ще трябва да я пусне да мине, в противен случай след миг ще е на земята със счупен крак!
Внезапно Морлънд я хвана под мишницата. Чеси инстинктивно напрегна мускули, готова да атакува.
Морлънд веднага схвана намерението й. И усети силата и подготовката й. Човек едва ли би могъл да очаква подобно нещо от една млада дама.
Присви очи. Хвана китката й и изви ръката й така, че да разгледа дланта й. Чеси се опита да я издърпа, знаейки какво ще открие на нея.
Кожата по краищата на дланта й бе ръбеста и осеяна с множество белези, все спомени от Шао Лин.
— О, Боже, не мога да повярвам! Не ми казвай, че баща ти е допуснал…
Чеси пребледня и се отдръпна. Последното нещо, което й се искаше, бе графът да узнае за обучението й. Успя да се засмее горчиво:
— Да допусне какво? Да загрубеят пръстите ми от отварянето и затварянето на сандъците с археологическите ни находки ли? От търкането на дъските на палубата на лодката, която заместваше дома ни ли? Боя се, че го е допуснал, милорд. Съжалявам, ако това накърнява благородните ви чувства.
Тя издърпа ръце от внезапно омекналите му пръсти и изправи рамене. Очите й заплашително святкаха.
— А сега, довиждане, Ваша светлост. Не, сбогом!
Морлънд стоеше като попарен.
Не може да бъде! Чеси — опитен боец! Неговата Чеси?
Кръвта пулсираше в слепоочията му. По пламналото й от ярост лице си личеше, че не е в състояние да говорят сериозно в момента. А и един бал на висшето общество не бе най-доброто място за сцени, освен ако човек не искаше цял Лондон да зашушне за него.