Паралелни светове
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Паралелни светове». Краткое содержание книги:
— Виждам, че Айзекая е намерил някои неща за вас — обади се Фландърс. — Не зная какво бихме правили без него. Той е много грижлив…
— Не само неща, но и пари — добави Уикърс. — На скрина до ризата и панталоните имаше цяла пачка. Не успях да ги преброя, но изглежда, че в нея има няколко хиляди долара.
— Да, Айзекая не пропуска нищо.
— А защо са ми толкова пари?
— Не се безпокойте — успокои го Фландърс, — ние имаме денкове с пари.
— Денкове?!
— Разбира се, ние непрекъснато ги произвеждаме.
— Имате предвид фалшиви пари?
— О, не. В никакъв случай — възкликна Фландърс. — Въпреки че понякога сме си мислили и за това. Още една стрела за нашия лък.
— Искахте да залеете света с фалшиви пари?
— Защо фалшиви? Ние можем да възпроизвеждаме пари с абсолютна точност. Да хвърлим на света стотици милиарди долари и да погледаме какво ще излезе от това.
— Замисълът е ясен — съобрази Уикърс. — Учудвам се, че не сте го привели в изпълнение.
Фландърс го погледна изпитателно.
— Струва ми се, че нашето поведение ви шокира.
— В определена степен — призна Уикърс.
Айзекая внесе поднос, на който имаше чаши с охладен портокалов сок, яйца с шунка, препечени филийки с масло, бурканче конфитюр и чаша кафе.
— Добро утро, сър — поздрави той Уикърс.
— Добро утро, Айзекая.
— Обърнахте ли внимание, — попита роботът — колко чудесно е утрото днес?
— Разбира се — отговори Уикърс.
— Времето е изключително — каза роботът, — значително по-хубаво от това на предишната Земя.
Той остави храната на масата, отдалечи се през летящата врата на кухнята и се зае с всекидневната си работа.
— Ние оставахме хора — подхвана Фландърс, — докато това беше възможно. Но продължавахме да работим и с времето започнахме да настъпваме някого по мазола. Сега навярно ще станем по-резки, та нали и с нас не се церемонят. Ако Крофърд и бандата му бяха по-меки, всичко щеше да протече мирно и тихо и никому не бихме причинили зло. След десет години всичко щеше да бъде по-просто. След двайсет години това щеше да бъде детска игра. Но сега нямаме нито сигурност, нито простота. В дадения момент става дума едва ли не за революция. Ако имахме на разположение двайсет години, процесът щеше да протече еволюционно. Ако имахме време, щяхме да поемем контрола не само над промишлеността и финансите. Кризата се развихри прекалено рано.
— Сега ни трябва контракриза — вмъкна Уикърс.
Фландърс като че не го чу.
— Ние създадохме много фиктивни компании — продължаваше той. — Трябваше да бъдат много повече, но не стигнаха изпълнители даже за създадените фирми. Иначе щяхме да основем огромен брой компании за производство на най-необходимите неща. Но имахме нужда от наши хора на други места, в най-критичните точки. Налагаше се да търсим други мутанти, които биха могли да се присъединят към нас.
— Мутантите е трябвало да са много — забеляза Уикърс.
— Наистина, не са малко — съгласи се Фландърс, — но повечето са се сраснали с работите и живота на обикновения свят, до такава степен, че не са в състояние да скъсат с него. Да вземем например мутант, женен за обикновена жена. Ние не можем да разбиваме щастливия брак просто по хуманни съображения. А ако мутантите са деца? В такъв случай остава само изчакването. С тях може да се влезе в контакт, когато пораснат и напуснат родното гнездо, но не по-рано.
Вземете например банкера или индустриалеца, на чиито плещи лежи цяла икономическа империя. Кажете му, че е мутант и ще ви се изсмее в лицето. Той е намерил мястото си в живота. Доволен е от себе си. Целият идеализъм и либерализъм на младостта му е изчезнал, потиснат от неговия войнстващ индивидуализъм. Задоволява го създаденият от него начин на живот и каквото и да му предложите, няма да го заинтересува.
— Можете да му платите с безсмъртие.
— Засега го нямаме.
— Би трябвало да организирате атака срещу тях на правителствено ниво.
Фландърс поклати отрицателно глава.
— Не ни се удаде. Направихме няколко опита, но напразно. Ако имахме хиляда ключови места в правителствата, щяхме да победим лесно и бързо. Но не разполагахме с хиляда мутанта за правителствени и дипломатически постове.
С най-различни методи преодолявахме криза след криза. Въглеводородите измениха една ситуация, която можеше да се превърне във война. Но не бяхме достатъчно силни и не ни стигаше време за нормалното осъществяване на добре отработената дългосрочна програма, затова започнахме да импровизираме. Произведохме нашите стоки, за да ускорим разпадането на съществуващата социално-икономическа система и рано или късно индустриалците трябваше да въстанат против нас.