Паралелни светове
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Паралелни светове». Краткое содержание книги:
Как ще използувате безсмъртието, ако го получите?
То ще ви помогне да запазите силата си. Дори вашето племе да не е голямо и раждаемостта да не е висока, то няма да спре развитието си — никой няма да умира.
Безсмъртието ще позволи да се запазят талантите и знанията. Ще можете да разчитате на цялата сила, на всичките знания и таланти на всеки член от племето. Нали умирайки, човек отнася със себе си не само това, което е научил, но и бъдещите си знания.
„От колко неща — помисли си Уикърс — се е лишило човечеството, защото някой е умрял с десет години по-рано? Някои знания могат да се възстановят с последвалите работи на други хора, но някои ще бъдат загубени завинаги, някои мисли няма да възникнат никога вече, както и някои схващания няма да изкристализират никога.“
В обществото на безсмъртните такова нещо не може да се случи. Можете да черпите знания от звездите, имате наследствена памет, имате технически знания, позволяващи ви да произвеждате вечни неща, а сега, към всичко това се прибавя безсмъртието.
Такава е доктрината. Но доктрина за какво? За безкраен живот? За върха на познанието? За възможността да станем богове?
Завръщане със сто хиляди години назад. Да се изясни що за създание е човекът. Да му се дадат огънят, колелото, лъка и стрелите, домашните животни и растения, племенната организация и да се заложи в съзнанието му разбирането, че той е господарят на Земята. Какво се крие зад това?
Началото на цивилизацията и зараждането на човешката култура.
Доктрината на мутантите е нов етап в развитието на човечеството, както преди сто хиляди години, нови етапи са били покоряването на огъня, изобретяването на колелото, опитомяването на кучето.
Доктрината на мутантите не е краен резултат на човешките усилия, на човешките мисъл и знание. Тя е нова крачка напред. Още една. Още една крачка към бъдещето. Човешкият разум е способен още на много, но той, Джей Уикърс, не може да си представи целия мащаб на подобно развитие, както човекът, покорил огъня и опитомил кучето, не е могъл да си представи времевата структура на паралелните Светове.
„Ние сме още диваци — мислеше си той. — И все още седим в пещерата и се вглеждаме със страх през дима на огньовете, които пазят входа й, в безбрежния мрак на окръжаващия ни Свят.“
Ще дойде време и хората ще се осмелят да разсеят този мрак, но моментът още не е настъпил.
Безсмъртието ще се окаже инструмент, работен инструмент. И ще остане само като прост работен инструмент.
Какво крие мракът отвъд пределите на пещерата?
Незнанието на човека за неговото собствено състояние, за смисъла на съществуването му, за неговите корени и крайни цели.
Вечни като света въпроси.
Може би с такъв инструмент като безсмъртието, на човека ще му се удаде да ги разреши, да постигне неумолимите закони на Вселената, на живата материя и енергия. И това ще бъде следваща стъпка в историята на човечеството. В човека няма да останат нито колебания, нито съмнения, той ще разбере себе си и завинаги ще се откаже от вярата, като я замени със знания и твърда увереност.
А когато човекът постави смъртта извън закона, когато вратите на смъртта завинаги се затворят, ще му се наложи да изработи и съответно схващане за живота, ако не иска да се превърне във вечен скитник из галактиките.
Наложи му се да напрегне всичките си сили, за да прекъсне хода на мислите си и да се върне към действителността.
— Айзекая, — обърна се той към робота, — сигурен ли сте в това?
— В кое, сър?
— В това, че семейство Престън не съществуват?
— Сигурен съм — потвърди Айзекая.
— Катлийн Престън съществуваше — настоя Уикърс. — Сигурен съм в нейното съществуване.
Но откъде черпеше такава увереност?
Той я помнеше.
Фландърс потвърди съществуването й. Но неговата памет, както и паметта на Фландърс, можеше да бъде оформена по някакъв начин.
Катлийн Престън можеше да се окаже внесен отвън емоционален фактор, за да го привържат към тази къща, да не забрави никога и никъде за връзките си с тази къща.
— Айзекая, — обърна се отново към робота Уикърс, — а кой е Хортън Фландърс?
— Хортън Фландърс, както и вие, сър, е андроид — отговори Айзекая.
40
И така, те разчитаха, че той ще спре Крофърд. И ще го направи с помощта на своя дар за предсказване.
Проблемът трябваше да се разгледа всеобхватно. Да се претеглят всички фактори и да се определят силите на двете страни. Ще се наложи мутантите да влязат в борба с промишлената мощ на много държави по света. Намерили опора в нея, Крофърд и неговите съмишленици, обявиха война на мутантите. Освен това съществуваше и секретното оръжие.