Паралелни светове
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Паралелни светове». Краткое содержание книги:
Можете да пътешествате във времето, но не в миналото и не в бъдещето. Ако притежавате усет за време, може да преминете от един интервал в друг и тогава се оказвате в друг Свят, а не във вчерашния или в утрешния ден.
Така бе станало, когато завъртя пумпала, макар че пумпалът нямаше нищо общо, той само облекчаваше прехода. Продължи да чете.
— Спр. ж. Какво е това спр. ж., Айзекая?
— Спрян живот, сър.
— На баща ми и майка ми?
— Техният живот е спрян, сър. До момента, в който мутантите окончателно разработят безсмъртието.
— Но те умряха, Айзекая. Техните тела…
— Техните тела на андроиди, сър. Ние трябва да спазваме някои условности. В противен случай у обикновените хора ще възникнат подозрения.
В стаята като че ли се взриви бомба и истината блесна пред Уикърс с цялата си сила.
Спрян живот. Неговите родители чакаха деня, в който ще получат безсмъртие.
А той, Джей Уикърс, истинският Джей Уикърс, къде беше той? Неговият живот не беше спрян, защото той бе преместен от тялото на истинския Джей Уикърс в тялото на андроида, намиращ се в тази стая и държащ в ръцете си на андроид съдбата на своите родители.
— А Катлийн Престън? — попита Уикърс.
Айзекая поклати отрицателно глава.
— Аз нищо не зная за Катлийн Престън.
— Но вие имате досието на семейство Престън.
Айзекая пак поклати глава.
— Ние нямаме никакво досие за тях. Направих справка в общия каталог. Никъде не се споменава за Престън. Няма никакви Престън.
39
И така, взетото решение, се оказа погрешно. Пред вътрешния му поглед се появиха двете любими лица. Затвори очи и видя майка си — всяка бръчка по лицето й, припомни си до какъв ужас я доведе пътешествието му в приказната страна, как му се кара баща му и как пумпалът изчезна.
Нали пумпалът изчезна. И те му казваха, че въображението му се е развихрило прекалено много. В края на краищата, изглежда беше трудно да го следят непрекъснато, за да предотвратят посещенията му в други Светове. Осемгодишният човек е достатъчно самостоятелен, за да си намери занимания в няколко Свята едновременно.
Лицето на майката и ръката на бащата, сложена със сурова нежност на рамото, остават завинаги в паметта на човека.
Изпълнени с доверие, те са чакали деня, когато тъмнината ще обхване съзнанието им, но този мрак ще бъде не краят, а началото на живот, на какъвто не са се и надявали, когато преди много години са се присъединили към малката група мутанти. Ако те така са вярвали в делото на мутантите, може ли неговата вяра да бъде по-слаба?
Има ли право да откаже своя принос в създаването на света, на който те бяха дали толкова много?
А те отдадоха всичко, което можеха да отдадат. Плодовете на техния живот трябва да съберат останалите след тях. Той беше един от тях и не можеше да ги предаде.
„Какъв ще бъде този Свят?“ — питаше се той.
Какъв Свят ще създадат мутантите-телепати, ако открият тайната на безсмъртието?
Да предположим, че хората престанат да умират, но ще живеят ли вечно?
Това вече няма да бъде предишният свят. Светът ще стане друг, в него ще се появят други ценности, други стимули.
Какви фактори ще управляват живота на вечния Свят? Какви са стимулите и условията, които ще предотвратят неговата деградация? Какви постоянно растящи възможности и интереси ще го предпазят от задънената улица на скуката?
Какво ще е нужно на хората от безсмъртния Свят?
Те ще имат неограничени възможности и ще съществуват вечно. Защото могат да се откриват следващите и предишните Светове. А ако тези Светове не стигнат, съществува Вселената с всичките нейни слънца и слънчеви системи — щом Земята е планета, повтаряща себе си до безкрайност, то всяко слънце и всяка планета също трябва да се повтарят безкрайно.
Вземете Вселената и я умножете с едно неизвестно число, вземете всички Светове на всички Вселени и ги умножете по безкрайност и ще получите отговора — място ще се намери за всички и завинаги.
Ще се появи необходимост от безкрайни стимули и възможности и всеки Свят ще предложи толкова много стимули и възможности, че даже вечният човек няма да може да ги изчерпи напълно.
Но и това не е всичко — на наше разположение ще бъдат безкрайното време и безкрайното пространство, ще се появят нови отрасли на техниката, нови области на науката, нови философски учения — и на безсмъртния човек никога няма да му се наложи да скучае поради липсата на работа и идеи.