Паралелни светове
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентин Попов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Паралелни светове». Краткое содержание книги:
— Но вие не сте и разчитали на друго? — попита Уикърс. — Намесихте се…
— Мисля, че трябваше да направим това — прекъсна го Фландърс. — Представете си, Уикърс, че оперирате болен от рак. За да оздравее, ще се наложи да се реже. И вие ще отворите тялото на болния без всякакво колебание.
— Без съмнение — потвърди Уикърс.
— Нашият пациент — продължаваше Фландърс — е човешкия род. Той има злокачествен тумор на отделни тъкани. Ние сме хирурзите. Пациентът ще страда, после ще настъпи периодът на оздравяването и в края на крайщата ще оздравее, но аз се съмнявам, че човешкия род ще преживее още една война.
— Вашите методи са доста твърди!
— Момент! — възкликна Фландърс. — Мислите ли, че те трябва да бъдат други? Бих могъл да се съглася с вас, ако имахме поне някакви реални възможности за преговори. Представете си, че се появим пред хората, срещнем се с шефовете на правителствата и им кажем, че сме новата мутация на човешкия род и че нашите знания и способности са по-големи от техните и затова те трябва да предадат всичко в наши ръце. Как мислите, каква реакция ни очаква? Мога да ви кажа. Те ще ни изхвърлят навън и ще са прави. Откъде накъде са длъжни да ни повярват просто ей така? Ние нямахме друг изход. Можехме да действуваме само нелегално. Налагаше се да завладеем ключови позиции. Не виждахме друг път.
— Вашите думи — забеляза Уикърс — може и да са верни в мащабите на целокупното човечество, но помислили ли сте за личността, за отделния човек? За този, който получава вашите удари под кръста?
— Днес сутринта тук беше Ейза Андрюс — каза Фландърс. — Разказа, че сте му гостували и сте изчезнали. Безпокоеше се дали не ви се е случило нещо. Но това е друга история. Искам само да ви попитам — смятаме ли, че Ейза Андрюс е щастлив?
— Без съмнение — никога не съм виждал по-щастлив човек.
— И все пак — обясни Фландърс, — ние не се церемонихме с него. Отнехме му работата, която хранеше и обличаше семейството му, отнехме му покрива. И когато той се обърна за помощ към нас, знаехме, че е един от онези, които благодарение на нас останаха без работа, бяха изхвърлени от къщите си на улицата и не знаеха ще има ли за тях и семействата им покрив над главата през следващата нощ. Ние бяхме виновниците за всичките му нещастия. И все пак, той стана щастлив човек. Такива хора са хиляди и ние не се церемонихме с тях, а сега всички те са щастливи. Щастливи, защото не се церемонихме с тях, подчертавам това.
— Но не можете да отречете — възрази Уикърс, — че те заплатиха скъпо своето щастие. Говоря не за загубената работа и за подаянията, а за това, което е станало после. Вие сте се разположили на тази Земя и сте създали тук така наречения пасторално-феодален стадий, но забравяте, че дошлите тук са лишени от по-голямата част от материалните предимства на човешката цивилизация.
— Ние им отнехме само ножа, с който биха могли да наранят себе си или съседа — спореше Фландърс. — Всичко, което сме им отнели временно, ще им бъде върнато стократно и с фантастична лихва. Защото ние искрено се надяваме, мистър Уикърс, че с течение на времето цялото човечество ще получи всичко, с което ние разполагаме сега. Разберете, ние не сме чудовища, а човешки същества, следващата стъпка в еволюцията. Ние сме само с някой друг ден, с някоя и друга крачка по-напред от останалото човечество. За да оцелее, човекът трябва да се измени. Да мутира, да надрасне сегашното си състояние. Ние сме само авангарда на тази мутация на оцеляването. Като първи, бяхме принудени да започнем борбата. Ние трябва да се борим през цялото време, докато останалото човечество ни догони. Приемайте ни не като малка група привилегировани хора, а като цялото човечество.
— Човечеството — каза с тъга Уикърс — разполага с много оскъдни сведения относно вашата борба за спасяването му. Не случайно то громи вашите магазини, преследва мутантите и ги беси по уличните стълбове.
— И тук на сцената се появявате вие — забеляза Фландърс.
Уикърс кимна.
— Искате да спра Крофърд?
— Вие заявихте, че сте способен да го направите.
— Виждам пътя — потвърди Уикърс.
— Вашите предсказания, приятелю, са многократно по-добри от най-стройните разсъждения.
— Но на мен ми трябва помощ — произнесе Уикърс.
— Всичко, каквото поискате.
— Някои от вашите първи заселници, хората от типа на Ейза Андрюс, трябва да се върнат като мисионери.
— Това е невъзможно — възрази Фландърс.