Затворницата на дракона
- Автор: Линдзи Джоана
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Затворницата на дракона». Краткое содержание книги:
— Просто си спомних колко ревнив беше тази вечер, господарю.
Уорик едва не се задави.
— Ревнив?
— Може би е по-точно да се каже, че ти се прииска само ти да ме притежаваш и измъчваш?
Уорик видя как раменете на Шелдън се тресат. Без съмнение се смееше, чул последните й думи. Тогава насочи гнева си към жената в скута му. Беше й необходима само минута, за да се почувства равна с него.
— Значи си приела прищевките ми като стремеж да те притежавам? Не би ми било трудно да те дам на своите мъже и да гледам как ще постъпят с тебе! Искаш ли да ти покажа, че не се шегувам?
Отново я беше заплашил, но Роина не показа гнева си. Тя го прегърна и се сгуши в него.
— Не го прави, умолявам те! — Устните й докосваха ухото му. — Искам да споделям единствено твоето легло, да усещам твоето докосване…
По цялото му тяло премина огнена трънка. После я отблъсна от себе си.
— Върви долу да се нахраниш, после ела в стаята ми!
— Желаеш ли да се изкъпеш тази вечер, господарю?
— Искам да те намеря в леглото си! Там ще открия дали говориш истината!
ДВАДЕСЕТ И ДЕВЕТА ГЛАВА
Роина беше сигурна, че никога няма да преживее този срам. Шушуканията, породени от сцената в салона, навярно ще я следват до края на дните й. Сплетните ще вървят по петите и, дори и някога да напусне Фулкхърст. Лорд Отмъщение, разбира се, нехае за това. Кой ще дръзне да клюкарства за господаря? Всеки благородник спокойно може публично да посрами своя прислужничка.
Младата жена ненавиждаше мисълта, че трябва отново да се върне на това място. Нямаше друг начин обаче, за да стигне стаята на Уорик. Когато след дълго проточилата се вечеря в кухнята, Роина най-сетне се появи там, до ушите й не стигнаха никакви приказки. Мъжете изобщо не я погледнаха, а жените побързаха да отместят поглед.
Дали не беше се притеснявала напразно? Или никой, освен присъстващите на неговата маса, не е забелязал сцената? Единствен Уорик не откъсваше очи от нея, но го правеше някак разсеяно, потънал в спор с приятеля си Шелдън.
Роина беше наистина смутена. Уорик трябваше да бъде объркан, а не тя. Невъзможно беше да открие какво се е случило в нейно отсъствие. Нещо беше накарало жените, дори тези мързеливи тъкачки, да се страхуват от нея. Виждайки, че Ема седи сама, Роина се приближи до нея.
— Ема, знам, че си добър човек. Моля те, кажи ми какво стана, след като слязох в кухнята?
— След онази забавна сцена не се е случвало нищо.
— Разбирам!
Когато се обърна да си върви, момичето я дръпна за ръкава.
— Не исках да те обидя, госпожице. Странно е, че този ужасен дявол може да се държи като нормален мъж.
Ужасен дявол?
— Защо ме наричаш „госпожице“?
Ема повдигна рамене.
— Слугинските дрехи не могат да скрият истинските ти маниери. Освен това говорът ти е на благородничка.
— Ти също имаш добро произношение и добри обноски — подчерта Роина. Беше сигурна, че момичето не знае истината.
Ема се засмя.
— Аз си служа и с гримаси, но ги правя по-добре от Селия.
Роина също се усмихна.
— Наистина е така. Кажи ми, щом нищо не се е случило, защо жените се боят от мен?
— Когато те гледат ли? Чули са какво се е случило със Селия и мислят, че това е твое дело.
— Но аз не съм…
— И аз мисля така, но те са на друго мнение. Забелязали са също, че не се страхуваш от Дракона, дори когато е в най-ужасно настроение.
— Как да не ме е страх? Животът ми зависи от неговото благоволение.
— Той не убива жени. Но дори Селия се криеше в миша дупка, когато е сърдит. Днес обаче всички видяха, че ти успя да го разсмееш въпреки мрачното му настроение.
Неизвестно защо Роина почувства тъга при тези думи, но бързо се овладя. Да развесели този мъж не й костваше нищо, въпреки че през последните дни радостта беше толкова малко в нейния живот…
Макар че предпочиташе да си говори с Ема и да я направи своя приятелка, Роина тръгна към стаята на господаря. Той искаше да я намери в леглото си. Въпреки своята нервност, тя трябва да крие страха си от него. Ще намери начин да го прелъсти, все пак!
Едва влязла в стаята, го усети зад себе си. Трябва да я е последвал веднага, въпреки че изглеждаше погълнат от разговора с приятеля си. Тогава забеляза пламъка в очите му и разбра всичко.
Този мъж я желаеше до полуда и нямаше сили да чака повече. Това й даде чувството за увереност, което щеше да улесни задачата й. Единственият проблем беше… че и тя го желае.