Две години ваканция

Всичко, докъдето стигаше погледът между Окланд-хил и Фемили-лейк, беше бяло. Дърветата с украсени със скреж клони, отрупани с искрящи кристали, се възправяха в далечината като заден план на приказен декор. Над езерото чак до обратната страна на скалата летяха ята птици. Донифан и Крос не бяха забравили да вземат пушките си. Разумна мярка, защото видяха подозрителни следи, не на чакали, кугуа-ри или ягуари, а на някакви други животни.

— Може да са диви котки, наричани „паперос“ — каза Гордън, — а те са не по-малко опасни!

— Ех, де да бяха само котки! — отвърна Костър, повдигайки рамене.

— Е, тигрите също са котки! — възрази Дженкинс.

— Вярно ли е, Сървис — запита Костър, — че тези котки са свирепи?

— Съвсем вярно — отговори Сървис — и схрускват децата като мишки!

Този отговор разтревожи Костър.

Младите дървари изминаха бързо половината миля от Френч-ден до Трапс-уудс и се заловиха за работа. Те сечаха само дървета с определени размери, като махаха малките клонки, тъй като им трябваха не съчки, които изгарят за миг, а пънове, за да подклаждат добре печките. После натовариха с тях масата-шейна, но тя се плъзгаше така леко и всички я теглеха по твърдата земя с такова удоволствие, че до обед успяха два пъти да отидат и да се върнат.

След като се наобядваха, пак се заловиха за работа, която прекратиха едва към четири часа, когато взе да се стъмва. Умората беше голяма, но тъй като нямаше нужда да бързат, Гордън реши да продължат на другия ден. А когато Гордън заповядваше, трябваше да се подчиняват.

Щом се върнаха във Френч-ден, те се запретнаха да режат пъновете, да ги цепят и да ги прибират, което трая до времето за лягане.

Шест дена „колата“ им работи неспирно, благодарение на което си осигуриха гориво за няколко седмици. Разбира се, целият този запас не можеше да се побере в Склада; но нямаше никакво неудобство да остане на открито под скалната издатина.

15 юли според календара беше денят на свети Суидин. А в Англия свети Суидин се равнява по известност на свети Медар във Франция.

— Така че — каза Бриан, — ако днес вали, ще имаме дъжд четиридесет дни.

— За бога — отвърна Сървис, — това не е толкова важно, щом сме в лошия сезон. Ех, да беше лято!

И наистина обитателите на южното полукълбо няма защо да се плашат от влиянието, което биха могли да имат свети Медар или свети Суидин, които за страните от противоположното полукълбо са зимни светии.

Но дъждът спря, задухаха отново югоизточни ветрове и пак настъпиха такива студове, че Гордън вече не позволяваше на малките да се показват навън.

Дори в средата на първата седмица на август термометърът спадна до двайсет и седем градуса под нулата. Щом излезеше човек на открито, дъхът му се превръщаше в скреж. Ръката не можеше да улови метален предмет, без да усети остра болка като от изгаряне. Трябваше да се полагат големи грижи за поддържане на сносна вътрешна температура. Прекараха две много мъчителни седмици. Всички страдаха повече или по-малко от липсата на движение. Бриан гледаше с безпокойство бледите личица на малките, които бяха загубили свежия си цвят. Но благодарение на горещите напитки, които не им липсваха, младите колонисти преминаха този опасен период без особена вреда, ако не се смятат няколкото неизбежни случая на хрема и бронхит.