Две години ваканция
- Автор: Верн Жюль Габриэль
- Серия: voyages extraordinaires #32
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Миндов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Две години ваканция». Краткое содержание книги:
Към 16 август, когато задуха западен вятър, времето започна да се подобрява. При това термометърът се покачи на дванайсет градуса под точката на замръзването — температура поносима при настъпилото затишие.
Тогава Донифан, Бриан, Сървис, Уилкокс и Бакстър намислиха да направят екскурзия до залива Слуи. Ако тръгнеха рано сутринта, можеха да се върнат същата вечер.
Трябваше да проверят дали брегът не се спохожда от голям брой от ония земноводни, обичайни обитатели на антарктическите области, няколко екземпляра от които бяха вече видели при засядането. Същевременно щяха да сменят знамето, от което след зимните бури навярно бяха останали само дрипи. А след това по съвет на Бриан щяха да заковат на сигналната мачта дъсчица, сочеща местоположението на Френч-ден, в случай, че някакви моряци забележат знамето и слязат на брега.
Гордън даде съгласието си, но ги посъветва да се върнат преди смрачаване, и малкият отряд потегли рано сутринта на 19 август, преди още да се бе съмнало. Небето беше ясно и луната го осветяваше с бледите лъчи на своята последна четвъртина. До залива имаше шест мили, които не представляваха никаква трудност за добре отпочинали нозе.
Изминаха бързо това разстояние. Тресавището Бог-уудс беше замръзнало, нямаше нужда да го заобикалят и това скъси пътя им. Тъй че малко преди девет часа сутринта Донифан и другарите му излязоха на брега.
— Вижте птици! — извика Уилкокс.
И посочи накацалите на подводните скали няколко хиляди птици, които с удължената си като мидена черупка човка и пронизителния си, неприятен крясък приличаха на големи патици.
— Същински войничета, на които генералът ще прави преглед! — каза Сървис.
— Само че това са пингвини — отвърна Бакстър — и няма смисъл да се стрелят.
Тези глупави птици, които стояха почти отвесно, тъй като краката им са разположени много назад, дори не мислеха да бягат и можеха да се убият със сопа. Може би на Донифан му се искаше да се впусне в безполезна сеч; но Бриан има благоразумието да не му се противопостави, затова пингвините бяха оставени на мира.
Макар и да не можеше да се извлече никаква полза от тези птици, тук имаше много други животни, чиято мас би служила за осветяването на Френч-ден през следващата зима.
Това бяха тюлени от вида хоботни, които си играеха по подводните скали, покрити в момента с дебел пласт лед. Но за да убият няколко от тях, трябваше да им пресекат пътя за бягство към рифа. А щом Бриан и другарите му се приближиха, те побягнаха с причудливи подскоци и изчезнаха под водата. Така че трябваше да организират по-късно специален поход за лов на тези земноводни.
След като закусиха скромно от малкото провизии, които си носеха, младите момчета тръгнаха да огледат залива по цялото му протежение.
От устието на река Зеландия до нос Фолс-сий-пойнт се простираше еднообразна бяла пелена. Освен пингвините и морските птици като буревестници, чайки и гларуси всички други хвъркати твари изглежда бяха напуснали брега, за да търсят прехраната си във вътрешността на острова. Песъчливият бряг беше покрит с два-три фута сняг и останките от шхуната бяха изчезнали под този дебел пласт. Струпаните отсам прибоя водорасли показваха, че в залива Слуи не са нахълтвали силните приливи на равноденствието.
Самото море беше все така пусто до крайната граница на хоризонта, която Бриан не бе зървал от цели три месеца. А отвъд нея, на стотици мили, се намираше Нова Зеландия, която той не губеше надежда да види пак някой ден!
В това време Бакстър се залови да вдига донесеното от него ново знаме и да кове дъсчицата с указания, че Френч-ден се намира на шест мили срещу течението на реката. После, към един часа след обед, поеха отново по левия бряг.
Из пътя Донифан уби две дългоопашати патици и две калугерици, които летяха над реката, а към четири часа, когато почна да се смрачава, той и другарите му пристигнаха във Френч-ден. Там разказаха на Гордън какво се бе случило, и решиха, щом времето позволи, да отидат на лов в залива Слуи, който гъмжеше от тюлени.
Всъщност краят на лошия сезон наближаваше. През последната седмица на август и първата седмица на септември отново взе надмощие вятърът откъм морето. Силни морски бури предизвикаха бързо повишаване на температурата. Скоро снегът се стопи и заледената повърхност на езерото се разчупи с оглушителен трясък. Ледените блокове, които не се разтопиха на място, се понесоха по течението на реката, трупайки се един върху друг, и стана задръстване, което се разпръсна напълно едва към 10 септември.