Две години ваканция

С настъпването на хубавия сезон младите колонисти щяха да могат да изпълнят някои от проектите, замислени през дългите свободни часове на зимата.

Съвсем очевидно беше, че западно от острова нямаше никаква земя. Дали на север, иа юг и на запад не беше същото и дали този остров не спадаше към някакъв архипелаг или островна група в Тихия океан? Безспорно не, ако се съди по картата на Франсоа Бодоан. Все пак възможно е по тия места да има други земи, само че корабокрушенецът не ги е забелязал, защото не е притежавал нито далекоглед, нито бинокъл, а от върха на Окланд-хил се виждаше само на няколко мили. Младите момчета, разполагащи с по-добри уреди за наблюдаване на морето, може би щяха да отрият това, което оцелелият от „Дюге-Труен“ не е имал възможност да види.

Ако се съди по очертанията му, остров Черман в централната си част, източно от Френч-ден, имаше не повече от двайсетина мили ширина. Брегът срещу залива Слуи беше нарязан, следователно трябваше да насочат изследванията си натам.

Но преди да обходят различните части на острова, налагаше се да проучат пространството между Окланд-хил, Фемили-лейк и Трапс-уудс. Какви ресурси имаше там? Беше ли богато на полезни дървета или храсти? За да узнаят това, решиха и определиха през първите дни на ноември да предприемат поход.

Но макар че според астрономическия календар пролетта вече започваше, на остров Черман, разположен твърде па юг, влиянието й още не се усещаше. Месец септември и половината на октомври се отличаваха с много лошо време. Имаше още твърде силни студове, които обаче не се задържаха, защото ветровете станаха крайно променливи. През този период на равноденствие атмосферните смущения се разразяваха с необикновена мощ, подобна на тая, която бе повлякла „Слуи“ през Тихия океан. Под засилените пориви на бурите масивът на Окланд-хил сякаш трепереше цял, когато южният вятър, метейки областта на Саут-мурс, която не му противопоставяше никаква пречка, носеше леденото дихание на антрактическото море. Трудно можеше да се защити от него входът на Френч-ден. Двайсет пъти той изби вратата, през която се влизаше в Склада, и проникна през коридора чак в залата. Разбира се, при тези условия децата страдаха повече, отколкото през времето на големите студове, когато термометърът спадаше до трийсет градуса под нулата. А трябваше да се борят не само с бурите, но и с дъждовете, и с градушките.

На всичко отгоре дивечът като че ли беше изчезнал, сякаш бе отишъл да търси убежище в по-защитените от капризите на равноденствието части на острова; избягала бе и рибата, навярно уплашена от вълните, които ревяха край бреговете на езерото.

Въпреки това във Френч-ден не стояха със скръстени ръце. Масата не можеше да служи вече за кола, тъй като твърдата снежна покривка бе изчезнала, затова Бакстър потърси начин да измайстори някакво приспособление за превозване на тежките предмети.