Магическият преход

Казах й, че не виждам как подреждането на тежки камъни може да бъде нещо друго, освен тежък труд.

— Това е, защото ти правиш всичко само за да отбиеш номера — отвърна тя. Тръгна покрай редицата камъни, които бях подредила, и поклати глава. — Тези камъни изглеждат сякаш си ги нахвърляла, без да се съобразиш как на тях им подхожда.

— Вече мръква и не ми оставаше време — обясних аз. Нямах никакво настроение за дълги беседи по естетика и композиция. Освен това смятах, че и без това разбирам повече от Клара по въпроса за композицията, защото я бях изучавала в часовете по рисуване.

— Да поставяш камъни, е същото, като да практикуваш кунг-фу — каза Клара. — Важното е как правим нещата, а не колко бързо или колко много сме свършили.

Разтърсих китки, за да поотпусна схванатите си пръсти.

— Да не искаш да кажеш, че мъкненето на камъни е част от подготовката в бойни изкуства? — попитах изненадана аз.

— А ти какво мислиш, че е кунг-фу? — попита вместо отговор тя.

Заподозрях, че ми задава провокационен въпрос, затова се поколебах за миг да потърся правилния отговор.

— Система от бойни техники, които са част от едно бойно изкуство — убедено казах аз.

Клара поклати глава.

— Само й дай на Тайша да ти излиза с прагматични отговори — каза тя през смях.

Тя седна на един от плетените столове в края на двора, откъдето пътеката се виждаше добре. Аз се стоварих на другия стол до нея. Когато се наместих удобно, облягайки крака на ръба на една голяма керамична саксия, Клара започна да ми обяснява, че терминът „кунг-фу“ произлиза от съчетанието на два китайски йероглифа, единият означава „работа, свършена за даден период от време“, другият означава „човек“. Когато тези два йероглифа се съчетаят, терминът означава стремеж на човека да се усъвършенства чрез постоянни усилия. Тя заяви, че независимо дали практикуваме традиционните упражнения, подреждаме камъни или събираме листа, чрез действията си ние винаги даваме израз на вътрешното си състояние.

— Така че, да усъвършенстваме действията си, означава да усъвършенстваме себе си — каза Клара. — Това е истинското значение на кунг-фу.

— И все пак аз така и не виждам връзката между градинската работа и практикуването на кунг-фу — казах аз.

— Тогава ще ти го обясня още по-подробно — отвърна Клара с тон на пресилено търпение. — Възложих ти да носиш камъни от потока, защото изкачването по стръмната пътека с допълнителна тежест би развило вътрешната ти сила. Нас ни интересува не просто да развиваме мускули, а по-скоро да култивираме вътрешната енергия. Освен това всички дихателни движения, на които съм те научила досега и които ти трябва да практикуваш всеки ден, са предназначени да увеличат вътрешната ти сила.

Тя ме накара да се почувствам гузна. От начина, по който ме погледна, когато казваше, че трябва да правя дихателните упражнения всеки ден, усетих, че тя знае, че не съм ги правила съвестно.

— Нещата, които учиш тук с мен, могат да се съотнесат с това, което в Китай се нарича вътрешно кунг-фу или ней-кунг — продължи Клара. — Вътрешното кунг-фу използва контролираното дишане и циркулацията на енергията, за да укрепи тялото и здравето на човека; докато външните бойни изкуства като формите на карате, които си изучавала с японските си учители, и някои от хватките, които аз ти показах, се съсредоточават над развиването на мускули и бързи реакции на тялото, при които се освобождава енергия и се насочва извън нас.