Атентати, които трябваше да променят света

Планът остава същият.

За акцията са подготвени още трима души, първоначално определени за нападение срещу губернатора Потьорек: Мехмедбашич, Чубрилович и Попович. Заедно с Йлич атентаторите стават седем и те трябва да заемат шестотинметровия участък. Така че ерцхерцог Франц Фердинанд ще мине през шпалир от решителни стрелци и няма никакъв шанс да се спаси.

На двадесет и осми сутринта, на Видовден, те се събират за последен път в сладкарницата на Влайнич. Илич отново подчертава значението и историческия ден на акцията: ще убият Фердинанд тъкмо на Видовден, в деня на тържествата, които за пръв път след столетия ще се състоят на освободеното Косово поле. Подава на Грабеж под масата бомба и разпределя оръжието и задачите на останалите. Един по един тръгват към крайбрежната улица „Апел“. Оттук именно трябва да мине кортежът с престолонаследника.

Ерцхерцог Франц Фердинанд фон Хабсбург-Есте минаваше за личност от европейска величина. Той беше престолонаследник, но не след дълго щеше да стане не само австрийски император и Апостолско величие2 но и крал на Чехия, Далмация, Хърватско, Словения, Галиция, Босна и Херцеговина и т.н.

От тринадесетото столетие насам Хабсбургите заемаха изключителни позиции в Европа. Повече от седемстотин години те управляваха и воюваха посредством политиката, дипломацията и насилието и чрез прозорливите си бракове между династии. Разширяваха постепенно влиянието си в завладяваните територии. Господар на могъщия род бе Франц Йосиф, но скоро неговото място трябваше да се заеме от ерцхерцог Франц Фердинанд фон Хабсбург-Есте.

Император Франц Йосиф бе стар и не можеше да участвува в големите маневри, които трябваше да бъдат проведени през 1914 г. на територията на Босна и Херцеговина. И както на маневрите в Чехия, вместо него трябваше да отиде наследникът му. Франц Фердинанд реши да посети Босна по няколко причини. Преди всичко това изискваше политическото положение — след победата в двете балкански войни босненските сърби все по-явно се противопоставяха на Виена и ерцхерцогът смяташе, че с посещението си ще подобри репутацията на хабсбургския род.

Очевидно е имал и още един, чисто личен повод. Удаваше се случай за пръв път на съпругата му София фон Хоенберг, по баща графиня Хоткова, да бъдат отдадени почести, подобаващи се на императрица. По такъв начин Франц Фердинанд искаше поне отчасти да се отплати за ежедневното унижение, което понасяше години наред неравностойната му по произход съпруга.

По-късно Макс Хоенберг, синът на Фердинанд и София фон Хоенберг, заяви, че причината за заминаването на майка му за Сараево била друга. Тя се страхувала за безопасността на любимия си съпруг, защото знаела, че това пътуване до Босна е рисковано.

В родословното дърво на Франц Фердинанд имаше сто и двадесет най-знатни аристократични прадеди, от които седемдесет и един немски аристократи, двадесет полски, осем френски и шестима други, с една дума, истински Хабсбург. Въпреки това той бе enfant terrible на династията. Понякога дори се носеха слухове, че нещо не бил в ред, а реномирани публицисти, като Сетън-Уътсън, изразяваха предположението, че престолонаследникът страдал от паралич. При това положение господарят на рода император Франц Йосиф не можеше да не се усъмни в това, доколко е здрав разумът на племенника му, когато тридесет и шестгодишният стар ерген реши да се ожени.