Домина (Тайните на древния Рим)
- Автор: Догерти Пол
- Серия: Тайните на Древния Рим #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домина (Тайните на древния Рим)». Краткое содержание книги:
Пищност и разруха, предателства и нечовешка жестокост бележат властването на Тиберий и Калигула. В тези времена Агрипина трябва да се бори за себе си и за своя син като гладиатор на арена — осъдена да се сражава сама, да победи или да загине. Смела и прозорлива, тя оцелява сред интриги и заговори, успява да надживее и страшното време, когато начело на Римската империя застава безумният й брат Калигула. Агрипина има една страст и една слабост — обичта към единствения й син Нерон. За да стане Нерон император, тя е готова на всичко, дори да върви през трупове.
Сбъдването на тази мечта за нея е началото на края — Агрипина отново е на арената и трябва да убие или да загине.
Усмихнах се одобрително. Агрипина се обърна и ме погледна изпод вежди.
— Но някой ден, Парменон, ще се върна.
— Някой ден — повторих аз.
Агрипина посочи към вратата.
— Остави ме. Никой да не влиза тук.
Тя удържа на думата си, освен за едно: останахме в Рим още един ден, за да чуем присъдата срещу Юлия и Сенека. И двамата бяха пратени в изгнание. Сенека, при всичките си проблеми със стомаха и черния дроб — на Корейка, а Юлия, красивата пеперудка — на Понтия. Месалина се отнесе безмилостно с нея — след няколко седмици за острова заминаха преторианци и скоро след това чухме за смъртта на Юлия.
Агрипина се оттегли във вилата си в Анций, с окичените й с цветя беседки и сенчести алеи. Върна се към ученето, разменяше писма с приятели, канеше гости. Научи Нерон да плува и да лови риба. Отказа се от керамиката, но проявяваше голям интерес към градинарството и особено към отглеждането на определени отровни растения. Изпробваше ги и ги запазваше, преди да създаде противоотрови. Нае лекари, знахари и билкари, които й обясняваха свойствата на определени вещества и растения. Агрипина беше добра ученичка. В същото време внимаваше да не я приемат като заплаха за някого в Рим.
— Не е достатъчно — заяви тя една сутрин, — че се крия тук, Парменон. Трябва да отвлечем вниманието на Месалина. Трябва да си мисли, че е в безопасност, че аз се чувствам добре и че съм достатъчно далеч от двора.
Тя взе огледало и заразглежда мургавото си лице.
— На двадесет и шест години съм — заяви. — Знаеш ли, време е да се оженя. О, не, не за родственик на императора, нито за победоносен военачалник. Избрала съм съпруга си: той е много богат, много умен и ще ме забавлява.
Щастливият или нещастен избраник, в зависимост от гледната ви точка, беше Пасиен Крисп, постоянен посетител във вилата на Агрипина и някогашен приятел на брат й Калигула. В разцвета си той беше прочут оратор с остър ум. Освен това беше много богат, имаше къщи в Тускул, Рим и на други места. Беше дребен, оплешивяващ човечец и остроумните му разсъждения върху живота предизвикваха веселие, без да провокират враждебност. Една стара вдовица в Рим веднъж се оплака, че разправял за нея, че купува стари обувки.
— Не съм казал, че ги купуваш — отвърна Пасиен, а че приличаш на тях.
Отговорът му предизвика бурно веселие из целия град, а вдовицата не посмя да си покаже лицето на улицата месеци наред. Дори Тиберий и Калигула бяха търпели този дворцов шут и не се обидиха, когато каза за тях: „Не е имало по-добър роб с по-лош господар!“
Калигула обичаше да го дразни. Веднъж попита Пасиен за връзката му с любимата си Друзила.
— Спал ли си с нея? — настоя той.
Всеки друг би припаднал от страх. Ако кажеше „не“, това би било обида за красотата й, ако кажеше „да“, щеше да бъде прието като измяна. Но Пасиен само подръпна робата си и спокойно отвърна:
— Още не, цезаре.
Калигула изрева от смях и го потупа по гърба. Дни наред си повтаряше отговора и всеки път се смееше. Пасиен винаги се бе държал приятелски с Агрипина, заемаше й пари, присъстваше на пиршествата й и бе един от малкото мъже, които наистина я разсмиваха. Подозирам, че в ролята си на дворцов смешник той тайно бе използвал влиянието и богатството си, за да помогне на каузата й в Рим. Месалина не би видяла в него заплаха. Позволиха на Агрипина и Пасиен да се отдадат на тихо и досадно брачно блаженство.
Пасиен беше развълнуван и поласкан, че ще се сроди с императорското семейство. Агрипина го оплете в паяжината си. Веднъж под влияние на виното той весело сподели с мен, че Агрипина е енергична и страстна в леглото. Казах му да запази мнението си за себе си. Беше приятен и забавен негодник, тридесет години по-възрастен от Агрипина и скоро прие ролята си на неин другар и защитник. Тя го използваше като всички мъже. Пасиен имаше пръст в много събития и достатъчно пари, за да издържа цяла армия от доносници. Въпреки това Агрипина стоеше далеч от Рим — в Анций или Тускулум. Никога не ми е говорила за връзката си с Пасиен. Беше погълната от Нерон и внимателно слушаше новините, които Пасиен носеше от града.
След четвъртата година на брака им Пасиен се разболя от воднянка. Припомних на Агрипина, че първият й съпруг, Домиций, също страдаше от нея.
— Тя е много разпространена — спокойно ми отвърна тя — между мъжете на тази възраст от определена класа. Правя всичко възможно да му помогна.
Пасиен се превърна в сянка на предишното си аз, стана унил и мълчалив, сякаш мислеше върху някаква задача, чието решение постоянно му убягваше. Агрипина все повече се занимаваше сама с делата им. Забелязах, че Пасиен не обичаше Нерон и момчето му отговаряше със същото.