Дневникът на капитан Блъд

Изненада се, че не намери Люсиен при баща й. Съобщи, че искал да я убеди отново да изпее някои от провансалските песни, с които така ги бе възхитила предишната вечер. Жестът му посочи към арфата, изправена в един ъгъл на добре мебелиралия стая. Мадлен отиде да търси сестра си. Мистър Пит се изправи, за да се сбогува. Струваше му се, че в сегашното си настроение не би могъл да седи и да слуша как Люсиен пее провансалски песни, за да доставя удоволствие на господин Дьо Меркьор.

Отиде да се оплаче на капитан Блъд, когото завари в голямата кабина на „Арабела“.

Капитанът остави настрана често прелиствания екземпляр на Хораций, за да изслуша оплакванията на младия си приятел и капитан. След това, излегнат върху покрития с възглавници сандък под прозорците на кърмата, капитан Блъд изложи становището си, изпълнен със съчувствие, но безкомпромисен по същността на въпроса. Той заяви, че господин Д’Ожерон е бил напълно прав, когато е казал, че занаятът на Джереми Пит не му позволява да мисли за съпруга.

— А това е само половината от причините, поради които трябва да се откажеш от тази идея. Другата е, че тази обаятелна и привлекателна девойка, Люсиен, изглежда твърде лекомислена, за да обещае спокойствие и сигурност на съпруг, който не винаги е при нея да я пази и възпира. Оня тип Тондьор ходи всеки ден в къщата на губернатора. Не ти ли е идвало на ум да се запиташ какво го привлича там? А защо онова изнежено френско конте, господин Дьо Меркьор, се бави в Тортуга? Мога да назова и други, които без съмнение са преживели собствения ти приятен опит с дама, която никога не отказва да изслуша любовните им обяснения.

— Върви по дяволите с твоя цинизъм! — изрева Пит с неограничено възмущение на влюбен. — С какво право говориш такива неща?

— С правото на разума и незамъгления разсъдък. Ти не си първият, който е целувал устните на госпожица Люсиен; няма да бъдеш и последният, дори и да се ожениш за нея. Тя има подканящ поглед и ако беше моя съпруга, нямаше да бъда никога спокоен, когато съм в морето. Бъди благодарен, че не отговаряш на изискванията на баща й за неин съпруг. Такива прекрасни същества като Люсиен Д’Ожерон са създадени само да смущават света.

Джереми не искаше да слуша повече подобни богохулства. Напълно подхождаше на Блъд, когото ожесточено обвини, че няма нито вяра, нито идеали, да мисли толкова зле за най-милата, най-чистата светица в цял свят. След това той се втурна навън от кабината и остави капитана отново да се върне към своя Хораций.

Блъд обаче бе посял семето на съмнението в сърцето на младия влюбен. Ясното осъзнаване на поводи за ревност може като със сабя да убие любовта с един удар; но съмнението за такива поводи само подтиква още повече влюбения. Така на следващия ден, изпаднал в треска и забравил напълно отказа на господин Д’Ожерон, мистър Пит се отправи рано към бялата къща над града. Беше по-рано от обичайното му време за посещение и той завари дамата на мечтите си да се разхожда в градината. С нея вървеше капитан Тондьор, човекът, ползуващ се със зловеща слава. Разправяха за него, че навремето бил преподавател по фехтовка в Париж и тръгнал по океаните, за да избегне правосъдието, за което настоявало семейството на един джентълмен, убит от него на дуел. Беше мъж със среден ръст, подлъгващо строен, защото беше здрав като скала. Обличаше се с вулгарна елегантност и се движеше с лекота и грация. Чертите на лицето му бяха неизразителни, с изключение на странно проницателните му малки, кръгли и черни очи. Сега те пронизваха мистър Пит с безочлив поглед, който сякаш го подканяше да си върви. Дясната ръка на капитана бе обгърнала талията на госпожица Люсиен. Тя остана там въпреки появата на мистър Пит, докато след краткия миг на изненада дамата се освободи от нея с известно смущение.