Дневникът на капитан Блъд

— Това е господин Джереми! — извика тя и прибави, съвсем излишно според мистър Пит: — Не ви очаквах.

Той пое протегнатата му ръка и я поднесе повече или по-малко механично към устните си, докато мърмореше поздравления на не особено блестящия си френски. Последва размяна на баналности и неловка пауза, след която Тондьор каза намръщен:

— Когато една дама ми каже, че не ме е очаквала, аз разбирам, че съм нежелан.

— Без съмнение честа случка в живота ви.

Капитан Тондьор се усмихна. Опитният дуелист винаги запазва самообладание.

— Това поне не е повод за остроумие. Не винаги е разумно да бъдеш остроумен. Мигновеният блясък може да доведе до мъчително назидание.

Люсиен се намеси. Беше леко задъхана. Погледът и беше изплашен.

— Но какво е това? Какво говорите? Не сте прав, господин капитан, да предполагате, че господин Джереми е нежелан. Господин Джереми е мой приятел, а моите приятели никога не са нежелани.

— Може би за вас, госпожице. Но за другите ваши приятели те могат да бъдат крайно нежелани.

— Отново грешите. — Държанието и беше студено. — Няма мой приятел, за когото други мои приятели да са нежелани в мое присъствие.

Капитанът прехапа устни, а Джереми изпита леко утешение, въпреки че все още с раздразнение си спомняше ръката около талията на жената, чиито устни бе целунал предната вечер, и нападките на капитан Блъд срещу нея.

Началото на сериозно скарване беше прекъснато от внезапната поява на господин Д’Ожерон и господин Дьо Меркьор. И двамата бяха задъхани, сякаш са бързали. Те се спряха и, изглежда, почувствуваха облекчение, когато видяха кой е там. Сякаш господин Д’Ожерон завари не това, което очакваше, и изпита облекчение за сигурността на Люсиен, която се криеше, както се смята, в броя на присъствуващите. Тяхното идване прекъсна злъчните подмятания и вероятно, понеже не беше настроен за други дела, капитан Тондьор скоро след това се сбогува. Обезпокояващо многозначителна усмивка придружи последните му думи към Джереми.