Дневникът на капитан Блъд
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Серия: Captain Blood #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Хрусанов
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Дневникът на капитан Блъд». Краткое содержание книги:
— Не — рече Хагторп. — Искаме да кажем, че след като те е заблудил така с лъжите си, че ти дори не си си направил труда да претърсиш, на всичко отгоре си им позволил да си отидат съвсем свободно и да отнесат златото със себе си.
— Какво! — извика капитан Блъд. — Откъде знаеш това?
— На около дванадесет мили оттук стигнахме до едно индианско село; и имахме достатъчно ум да спрем и да попитаме преди колко време е минала испанска флотилия от канута. Отговориха ни, че нито днес, нито вчера, нито през който и да е друг ден след дъждовете такива канута не са минавали. Така разбрахме, че твоят храбър испанец е излъгал. Веднага тръгнахме назад и на половината път срещнахме групата на дон Доминго. Срещата го изненада. Не беше помислил, че тъй скоро ще спрем да питаме. Но се държа мазно и благовидно както винаги и дори беше много учтив. Призна съвсем откровено, че те е излъгал, и прибави, че след това, след нашето заминаване, е откупил от тебе свободата си и свободата на всички, които го придружават, като ти е дал златото. Каза, че си му наредил да ни каже веднага да се върнем; и ни показа написания собственоръчно от тебе пропуск.
След това Ибервил продължи разказа.
— Но тъй като не вярваме толкова на испанците и понеже сметнахме, че който е излъгал веднъж, ще излъже и втори път, ние ги свалихме на брега и ги претърсихме.
— И да не би да сте намерили златото? — извика Блъд смаян. Ибервил замълча за миг и се усмихна.
— Позволил си им щедро да се запасят с продукти за пътуването. Забеляза ли от кой извор дон Доминго напълни буренцата си за вода?
— Буренцата за вода ли? — запита Блъд.
— Тия буренца бяха пълни със злато — има поне шест или седем центнера30. Донесохме ги с нас.
Докато стихна радостната врява, причинена от това съобщение, капитан Блъд се съвзе. Той се изсмя.
— Признавам поражението си — каза той на Хагторп и Ибервил. — И най-малкото, което мога да направя, загдето се оставих да ме измамят, е да се откажа от моя дял от плячката. — А след това прибави с по-сериозен тон: — Какво направихте с дон Доминго?
— Исках да го разстрелям за измамата! — каза Хагторп ожесточено. — Но ей тоя Ибервил, Ибервил, а не някой друг, се размекна и настоя да го пусна.
Младият французин наведе засрамено глава, като избягваше въпросителния и изненадан поглед на капитан Блъд.
— Но все пак — извика той разбунтуван, сякаш за да се оправдае — какво искате? В този случай имаше една дама — неговата малка индианска съпруга.
— Именно за нея мислех сега — заяви Блъд. — Заради нея, заради него и заради самите нас най-добре ще бъде да кажем на Брасо Ларго, че дон Доминго и жена му са били убити в битката за златото. Върнатите бъчонки ще потвърдят напълно тази история. Така ще има мир за всички засегнати, включително и за него.
И макар да се върнаха с богата плячка от Санта Мария, след това се смяташе, че участието на Блъд в това начинание представлява един от малкото му неуспехи. Но той самият не мислеше така.
7
Любовта на Джереми Пит
Любовната история на Джереми Пит, младия морски капитан от Съмърсетшир, чиято съдба се свърза със съдбата на Питър Блъд след злощастната нощ при Седжмур, се отнасяше по време към ония величествени дни от кариерата на Блъд, когато той командуваше флота от пет кораба и над хиляда души от различни народности, държани в строга дисциплина, на която те с желание се подчиняваха поради неговото умение да ги ръководи и неизменното му щастие.
Блъд се бе завърнал неотдавна от твърде сполучливо нападение над испанската флота за лов на перли в Рио де ла Аче. Прибра се в Тортуга, за да приведе корабите си в изправност, и то едва когато това стана наложително. По това време в залива на Какона имаше няколко други пиратски кораба и малкият град беше изпълнен с шума от веселбите на екипажите им. Кръчмите и баровете му процъфтяваха, а кръчмарите и жените, бели и метиски, толкова смесени по произход и националност, колкото самите пирати, прибираха голяма част от плячката на авантюристите, която бяха заграбили от испанците, а самите испанци често бяха не по-малко разбойници от тях.
Обикновено това биваха неспокойни времена за господин Д’Ожерон, агент на Френска — а западноиндийска компания и губернатор на Тортуга.
Както знаем, сам господин Д’Ожерон печелеше добре от пиратите чрез проценти върху плячката им, които те с готовност плащаха под формата на пристанищни такси и по други начини. Но ще си спомните, че господин Д’Ожерон имаше две дъщери — мургавата и внушителна Мадлен и стройната, весела брюнетка Люсиен. Веднъж Мадлен въпреки цялото си достолепие приела ухажванията на един долен пират на име Левасьор. За да я предпази от тази опасност, баща й я изпратил с кораб за Франция. Но Левасьор научи навреме за това, последва кораба, на кой го тя пътуваше, завзе го и ако не беше навременната намеса на капитан Блъд, може би щеше да й се случи най-лошото; но Блъд я освободи невредима от неговите пипала и я върна на баща й отрезвяла от случилото се.
30
Центнер — мярка за тежест = 50,80 кг. — Б. пр.