Дневникът на капитан Блъд
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Серия: Captain Blood #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Хрусанов
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Дневникът на капитан Блъд». Краткое содержание книги:
— Плъх, струва ми се, ви подхожда по-добре, капитан Тондьор. — И той спря, за да изчака отговора на французина.
Тондьор се изсмя презрително и отговори:
— Разбирам. Разбирам. Малкото капитанче трябва да го пазят. Татко Блъд се намесва, за да спаси малкия страхливец.
— Той наистина трябва да се пази. Няма да позволя на някакъв грубиян и професионален фехтовчик да убие моя навигатор. Затова се намесвам. Трябваше да го предвидите, капитан Тондьор. А що се отнася до страхливостта, нищожен негоднико, тя е качество на плъха, на който ви оприличавам. Надявате се на известно изкуство в употребата на рапира; но внимавайте да я използувате само срещу хора, за които имате причини да мислите, че не умеят да си служат с това оръжие. Това е поведение на страхливец. И на убиец, както, струва ми се, ви наричат във Франция.
— Това е лъжа — каза Тондьор, побледнял от гняв.
Капитан Блъд беше невъзмутим. Той съзнателно играеше собствената игра на Тондьор, за да разгневи неприятеля си.
— Можете да ми го докажете, в който случай ще оттегля думите си, преди или след като ви убия. Така ще умрете с чест, след като сте живели в безчестие. Вътрешната зала е доста широка и празна. Можем…
Но Тондьор го прекъсна подигравателно.
— Не се отвличам толкова лесно. Имам работа с мистър Пит.
— Нека почака, докато се разберете с мене.
Тондьор се въздържа. Беше побледнял от ярост и дишаше тежко.
— Вижте какво, капитан Блъд, тоя ваш капитан ме обиди, като ме нарече псе в присъствието на тези хора. Вие съзнателно искате да се намесите в кавга, която не ви засяга. Това е недопустимо. Призовавам всички тук за свидетели.
Този ход беше хитър и резултатът го оправда. Хората бяха на негова страна. Последователите на капитан Блъд, които се намираха там, мълчаха, а другите се изказваха шумно в подкрепа на французина. Дори Хагторп и Волверстон можаха само да вдигнат рамена, а Джереми погуби и последната надежда, като се обяви в полза на врага.
— Капитан Тондьор е прав, Питър. Тази работа не те засяга.
— Чувате ли? — извика Тондьор.
— Каквото и да казват, това ме засяга. Искаш да го убиеш, никаквецо, а аз няма да допусна това. — Капитан Блъд остави бастуна си и се хвана за дръжката на рапирата.
Но десетина души се хвърлиха да го спрат, като протестираха толкова силно, че лишен дори от подкрепата на собствените си хора, капитан Блъд беше принуден да се подчини.
Дори преданият и верен Волверстон прошепна на ухото му:
— Недей, Питър! Господ да ни е на помощ! Ще предизвикаш бунт за нищо. Ти просто закъсня. Хлапакът се хвана на въдицата.
— А вие какво правихте, защо го оставихте? Добре, добре! Ето го, че бърза да отиде глупакът.
Пит беше вече тръгнал към вътрешната зала — агне, което отива на заколение и води колача след себе си. Хагторп вървеше с него. Тондьор го следваше отблизо, а другите се струпаха зад тях.
Капитан Блъд с Волверстон до него тръгна след тълпата, като с мъка се въздържаше.
Вътрешната зала беше широка и почти празна. Веднага издърпаха встрани малкото маси и столове. Залата беше нещо като барака или пристройка, изградена от дъски и с отвор, висок към три фута, по цялото протежение на едната стена. Имаше отвор. През този отвор следобедното слънце изпълваше помещението със светлина и топлина.
С шпага в ръка, съблечени до кръста, двамата мъже се изправиха един срещу друг на голия глинен под — Джереми, по-висок от двамата, як и силен; другият — лек, жилав и подвижен като котка. Кръчмарят и бюфетчиците бяха сред гъстата тълпа зяпачи, наредени покрай вътрешната стена; сред тълпата имаше и две-три млади мъжкарани, но повечето жени бяха останали в общата зала.
Капитан Блъд и Волверстон застанаха в горния край на залата до една маса, върху която оставиха различни предмети, махнати от другите маси — няколко канчета за пиене, две бутилки, кожена кана за вино и два месингови свещника с големи, подобни на чинии подставки. Докато чакаше да уредят предварителните подробности, Блъд, побледнял въпреки загара и със зъл поглед в сините си очи, огледа предметите и опипа небрежно някои от тях, сякаш искаше да ги използува за хвърляне.
Хагторп беше секундант на Джереми. Вентадур, вторият помощник на „Рен Марго“, стоеше до Тондьор. Противниците се изправиха един срещу друг по дължина на залата, а слънчевата светлина падаше отстрани. Когато заеха местата си, Джереми потърси с поглед очите на Блъд. Момъкът му се усмихна. Блъд, без да се усмихва, му отвърна със знак. За миг погледът на Джереми сякаш питаше, но след това той разбра.