Дневникът на капитан Блъд
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Серия: Captain Blood #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Хрусанов
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Дневникът на капитан Блъд». Краткое содержание книги:
Пиратите придружиха дон Доминго обратно до крепостта, а дребната му жена се препъваше между него и капитан Блъд, като му обясни защо индианците с готовност са се подчинили на баща й.
— Каза им, че трябва да стане, както искате, защото сте дали дума животът на дон Доминго да бъде пощаден. Но че скоро ще си отидете. Тогава те ще се върнат и ще се разправят с него и малкото испанци, които останат.
— Трябва да предотвратим това — каза капитан Блъд, за да я успокои.
Когато се върнаха в крепостта, те видяха, че през отсъствието им останалите индианци, малко повече от двадесетина души, бяха разбили помещението, където бяха затворени испанците. За щастие завариха ги в самото начало на схватката, а испанците, въпреки че нямаха оръжие, бяха достатъчно на брой, за да се съпротивяват, и до тоя момент вършеха това с успех. И все пак капитан Блъд бе дошъл точно навреме, за да предотврати поголовното им избиване.
Когато отстрани дивите си съюзници, испанският командир поиска да говори с него.
— Дон Педро — каза той, — дължа ви живота си. Трудно ми е да ви благодаря.
— Моля, не си правете този труд — отвърна капитан Блъд. — Постъпих така не заради вас, а заради думата, която съм дал, въпреки че загрижеността за вашата малка индианска съпруга може би също има известен дял в това.
Испанецът се усмихна почти с копнеж, когато погледът му се спря върху нея, а тя бе застанала близо до него и го поглъщаше с преданите си очи.
— Тази сутрин бях неучтив към вас. Моля да ме извините.
— Това е достатъчно извинение.
Капитанът се държеше достойно.
— Вие сте щедър. Мога ли да ви попитам, господине, какви са намеренията ви спрямо нас — спрямо мене и другите?
— Както обещах, нямам никакви намерения против свободата ви. Веднага щом се върнат хората ми, ще си отидем и ще ви оставим.
Испанецът въздъхна.
— Точно от това се опасявах. Ще ни оставите отслабени, с разрушени отбранителни съоръжения, в ръцете на Брасо Ларго и индианците му, които ще ни изколят веднага, щом обърнете гръб. Защото не си въобразявайте, че те ще напуснат Санта Мария, преди да свършат това.
Капитан Блъд се замисли намръщен.
— Наистина, навлекли сте си лично отмъщение, което Брасо Ларго ще изпълни безмилостно. Но какво мога да направя аз?
— Пуснете ни веднага да заминем за Панама, докато вие сте тук да прикривате оттеглянето ни от вашите индиански съюзници.
Капитан Блъд направи нетърпелив жест.
— Почакайте, дон Педро! Нямаше да го предложа, ако не бях разбрал от онова, което видях, че макар и пират, вие сте сърдечен човек, доблестен джентълмен. Освен това забележете, че щом нямате намерение да ни задържате в плен, аз всъщност не искам нищо.
Това беше напълно вярно и след като премисли, капитан Блъд реши, че пиратите ще бъдат много по-добре в Санта Мария без тия испанци, които, от една страна, трябваше да пазят, а от друга, да защитават. Затова се съгласи. Волверстон се възпротиви. Но когато Блъд то попита какво може да се постигне, ако се задържат испанците в Санта Мария, той призна, че не знае. Каза само, че не се доверява на нито един жив испанец, което нямаше никакво отношение към въпроса.
Така капитан Блъд отиде да търси Брасо Ларго, който седеше мрачен на дървения пристан под крепостта.
При приближаването му индианецът се изправи с подчертан невъзмутим израз на лицето.
— Брасо Ларго — каза капитанът, — твоите хора обезцениха моята дума и поставиха в опасност честността ми.
— Не разбирам — отвърна му индианецът. — Ставаш приятел с испанските крадци?
— Да се сприятелявам! Не. Но когато се предадоха, аз обещах като условие за предаването им, че нищо лошо няма да им се случи. Ако не се бях намесил, твоите хора щяха да нарушат това обещание и да ги избият.
Индианецът изрази презрението си.
— Ъхъ! Ъхъ? Ти не си ми приятел. Водя те при испанско злато, а ти се обръщаш против мене.
— Злато няма — каза Блъд. — Но не искам да се караме за това. Трябваше още преди да тръгнем, приятелю, да ми кажеш, че ни използуваш, за да предадем в ръцете ти твоя испански враг и дъщеря ти. Тогава нямаше да давам дума на дон Доминго, че ще бъде в безопасност, и ти можеше да изпиеш кръвта на всеки испанец тук. Но ти ме измами, Брасо Ларго!
— Ъхъ! Ъхъ! — отвърна Брасо Ларго. — Няма да кажа нищо повече.
— Но аз ще кажа. Това са твои хора. След случилото се не мога да им имам доверие. А дадената дума ме принуждава да защитавам испанците, докато съм тук.
Индианецът се поклони.
— Прекрасно! Докато си тук. А после?
— Ако отново стигнем до безредици, може да се разменят изстрели и някои от твоите храбреци да бъдат ранени. Ще съжалявам за това повече, отколкото за загубата на испанското злато. Това не трябва да се случва, Брасо Ларго. Свикай хората си и ме остави засега да ги прибера в една от бараките на крепостта — заради тях самите.