Дневникът на капитан Блъд
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Серия: Captain Blood #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Хрусанов
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Дневникът на капитан Блъд». Краткое содержание книги:
Оттогава господин Д’Ожерон правеше подбор на гостите, които приемаше в голямата бяла къща, издигната сред уханната градина над града.
Поради услугата, която бе направил на семейството при този случай, на капитан Блъд гледаха почти като на член от него. И тъй като офицерите му, до един въвлечени в този занаят поради заточението си по политически причини, се различаваха от обикновените пирати, те също биваха посрещани добре.
Това създаваше известни затруднения. Щом като къщата на господин Д’Ожерон беше отворена за капитаните, които служеха при Блъд, губернаторът не можеше да я затвори за другите пиратски командири, без да ги обиди. Поради това той беше принуден да търпи посещенията на някои хора, които не харесваше и на които не се доверяваше, и то въпреки протестите на един гост от Франция, претенциозния и деликатен господин Дьо Меркьор, който не държеше никак на тяхното присъствие.
Господин Дьо Меркьор беше син на един от директорите на Френската западноиндийска компания, изпратен на образователно пътуване за придобиване на опит из колониите, където компанията имаше интереси. Фрегатата „Синь“31, която го бе довела преди една седмица, лежеше на котва в залива на Кайона и щеше да остане там, докато младият джентълмен намери за уместно да отпътува. От това можеше да се заключи какво е социалното му положение. Той безспорно беше личност, чиито желания един колониален управител би направил всичко възможно да задоволи. Но как можеше да го удовлетвори например, когато ставаше въпрос за такъв опърничав и надут мъж като капитана на „Рен Mapro“32 Тондьор? Господин Д’Ожерон не виждаше как може да му забрани да посещава дома му, както желаеше господин Дьо Меркьор, нито дори когато стана ясно, че негодникът е привлечен от госпожица Люсиен.
Джереми Пит също се бе поддал на нейния чар. Но Пит беше съвсем различен момък и ако неговите ухажвания причинявала известни неприятности на господин Д’Ожерон, то поне не го караха да се чувствува тъй неспокоен, както от ухажването на Тондьор.
Ако въобще някога природата бе създала мъж за любовник, това беше Джереми Пит с неговото откровено, чисто, красиво лице с умни сини очи, златистите къдри и добре облечено грациозно тяло. У него се съчетаваха силата на мъжа с кротостта на жената. Човек не можеше да си представи нищо по-неподходящо за ролята на конспиратор, която бе играл, и за пират, какъвто беше сега. В допълнение на тия му качества на идеален любовник той имаше изискано държане и почти поетически начин на изразяване.
Инстинктът му или може би надеждите му, а вероятно и нещо в любезното държане на дамата го караха да вярва, че Люсиен не е безразлична към него; и така една вечер под уханните бахарови дървета в градината на баща и той и каза, че я обича и докато тя не можеше да си поеме дъх от ефекта на признанието, я целуна по устните.
Разтреперана и смутена стоеше тя пред него след тази случка.
— Господин Джереми… вие… вие не трябваше… не трябваше да правите това. — В здрача Пит видя, че очите и са пълни със сълзи. — Ако баща ми узнае…
Джереми я прекъсна настойчиво.
— Ще узнае. Искам да знае. И ще научи още сега.
И тъй като в същия миг към тях се приближиха господин Дьо Меркьор и Мадлен, Джереми веднага тръгна да търси губернатора на Тортуга.
Господин Д’Ожерон, този дребен, елегантен благородник, донесъл със себе си в Новия свят изтънчеността на Стария, не можа да прикрие огорчението си. Господин Д’Ожерон, забогатял от губернаторския си пост, имаше амбиции за дъщерите си, останали без майка, и възнамеряваше скоро да ги изпрати във Франция.
Той му каза това без грубост, с тънка деликатност, за да не нарани чувствата на мистър Пит; и прибави, че Люсиен вече е обещана.
По лицето на Джереми се изписа безкрайна изненада.
— Обещана! Но тя не ми каза нищо! — Той забрави, че изобщо не й бе дал възможност да го стори.
— Може би самата тя не го съзнава. Знаете как се уреждат тези неща във Франция.
Мистър Пит се впусна да обяснява предимствата на естествения избор, но господин Д’Ожерон го прекъсна, преди да развие тезата си.
31
„Синь“ (фр.) — „Лебед“. — Б. пр.
32
„Рен Марго“ (фр.) — „Кралица Mapro“. — Б. пр.