Дневникът на капитан Блъд
- Автор: Сабатини Рафаэль
- Серия: Captain Blood #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Хрусанов
- Жанр: Морские приключения
Электронная книга - «Дневникът на капитан Блъд». Краткое содержание книги:
Вентадур даде команда:
— Хайде, господа! — И остриетата се кръстосаха.
Веднага, подчинявайки се на знака, който получи от капитана си, Джереми се отдръпна и нападна Тондьор отляво. В резултат Тондьор се извърна на тази страна и слънцето светна в очите му. Това беше добра възможност за Джереми, ако можеше да се възползува от нея, както бе предвидил Блъд, когато му даде знак за тази маневра. Джереми правеше големи усилия и чрез усърдието си задържа противника в това неблагоприятно положение. Но Тондьор беше твърде силен за него. Опитният фехтовчик нито за миг не изпусна острието на противника си и скоро, след едно рисковано контранападение се възползува от последвалото отскубване, за да се отдръпне на свой ред и с това да изравни, положението, тъй като сега противниците си бяха разменили местата.
Блъд стисна зъби, като видя как Пит Загуби единственото си предимство над някогашния преподавател по фехтовка, който бе решил да го убие. Но краят не идеше толкова бързо, колкото смяташе. Джереми имаше известно преимущество в дължината на ръката си и в сила. И все пак те не бяха причина за забавянето, нито фактът, че преподавателят по фехтовка вероятно беше загубил до известна степен гъвкавостта си от липсата на практика. Острието на Тондьор се въртеше в малък кръг и непрекъснато намираше пробиви в несръчната отбрана на другия. Въпреки това той не го довършваше. Дали не си играеше с него като котка с мишка, или може би се страхуваше малко от Блъд и възможните последици, ако убие Пит, затова искаше само да го рани?
Зрителите виждаха това и се учудваха от забавянето. Зачудиха се още повече, когато Тондьор отново се отдръпна, за да застане с гръб към слънцето й да принуди противника си да заеме неблагоприятната позиция, в която сам той се бе озовал преди. Наблюдателите сметнаха тази постъпка за проява на изтънчена жестокост.
В същия миг Блъд, който беше с лице към Тондьор, взе един от месинговите свещници от масата до него. Всички погледи бяха съсредоточени върху двамата противници и никой не го забеляза. Само Блъд, като че ли не се интересуваше от тях. Вниманието му беше съсредоточено изцяло върху свещника. Сякаш за да разгледа мястото за поставяне на свещта, той го повдигна, докато широката, подобна на чиния подставка застана вертикално. В този миг без видима причина острието на Тондьор се поколеба при париране и не успя да отклони несръчния напад, с който Джереми механично контраатакуваше. Като не срещна съпротива, острието на Джереми продължи по пътя си, докато няколко инча от него се подадоха от гърба на Тондьор.
Преди още изненаданите зрители да схванат този внезапен и неочакван край, капитан Блъд беше вече коленичил пред проснатия на пода мъж. Хирургът у него надделя и той поиска вода и чисти превръзки. Джереми, най-изненаданият сред тази изненадана тълпа, стоеше край него и гледаше глупаво.
Докато Блъд превързваше раната, Тондьор се съвзе от мигновения си припадък, втренчил поглед, който бавно намираше във фокус надвесилия се над него човек.
— Убиец! — каза той през зъби и главата му отново се отпусна върху рамото.
— Точно обратното — каза Блъд, докато пръстите му сръчно превързваха тялото, което Вентадур крепеше. — Аз ви запазвам живота. — А на събраните хора заяви: — Няма да умре от това, въпреки че острието го прониза. С малко щастие до един месец отново ще вземе да се перчи. Но най-добре е няколко дни да не се мести оттук, пък и ще се нуждае от грижи.
Джереми не помнеше как отново се бе озовал върху борда на „Арабела“. Събитията през този следобед му бяха неясни като разказ за някакъв сън. Разбра, че е погледнал безмилостната смърт в очите и въпреки това бе оживял. Същата вечер, когато се хранеха в голямата кабина, той се изказа философски по въпроса с тия думи:
— Това показва, че при сблъскване е по-добре никога да не се отчайваш или да признаваш поражението си. Днес можех съвсем леко да бъда убит; и то само заради предубеждението, че Тондьор е по-добрият фехтувач.
— Все още е възможно той наистина да е бил по-добър — каза Блъд.
— В такъв случай, как успях да го пробода толкова лесно?
— Как наистина, Питър? — попита Волверстон и още пет-шест души повториха въпроса му, а Хагторп се впусна в обяснения:
— Факт е, че славата на тоя негодник като добър фехтувач почива на собствените му хвалби. Такъв е случаят и на много други слави.
И с това спорът бе изоставен.
На сутринта капитан Блъд предложи да посетят господин Д’Ожерон и да му съобщят какво се бе случило. В качеството му на губернатор на Тортуга те му дължаха някакво официално обяснение, въпреки че личното познанство с противниците правеше това почти излишно. Джереми, който по всяко време с готовност посещаваше къщата на губернатора, тази сутрин изрази още по-голямо желание, защото събитията го бяха обкръжили с ореола на герой.