Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
Делата, които Цепион смяташе за достойни за един консул и на които се отдаваше със страст и енергия, докато наборните комисии върлуваха из Италия, бяха посветени на една крайна цел — възвръщането реалната власт в ръцете на Сената; под една или друга форма Сенатът беше започнал да губи почва още от времето на Тиберий Гракх, почти тридесет години по-рано. Първо Тиберий Гракх, след него Фулвий Флак, Гай Гракх, а най-накрая цяла една фракция, състояща се едновременно от Нови хора и нобили-реформатори, бавно и постепенно се мъчеха да лишат Сената от участие в големите съдилища и дори да му отнемат правото на законодателна инициатива.
Ако не беше Гай-Мариевата дързост да нанесе такива жестоки удари върху сенатските привилегии, може би Цепион нямаше да се престарава в желанието си да оправя държавните дела, пък и не би имало откъде да черпи тази си внезапна решимост на всичко. Но Марий беше бръкнал дълбоко в гнездото на осите и тяхната гневна реакция си пролича още в първите седмици от консулството на Цепион — с негова помощ беше нанесен тежък удар на надигащия се плебс и особено на онези представители на конническото съсловие, които упражняваха най-силно влияние над него.
Като патриций Цепион нямаше право да свиква плебейското събрание, затова се обърна към трибутните комиции. Едва ли не насила той прокара закон, според който конниците се изключваха от участие в състава на съдилищата за злоупотреби и превишаване управническите правомощия, и отново връчиха тяхното ръководство на сенаторите, които занапред единствени щяха да попълват списъците на съдебните заседатели. Естествено, за да защищават най-напред собствените си съсловни интереси. Народното събрание не се даде съвсем без бой, защото на Цепионовия акт се противопостави силна група от сенатори, предвождана от спечелилия авторитет Гай Мемий. Така или иначе обаче Цепион постигна своето.
И така, след като беше победил на Форума, в края на март първият консул поведе своите осем легиона, придружени от силна наемна конница, по посока на Толоза. Главата му беше пълна с мечти, в които се виждаше не толкова герой и спасител на отечеството, колкото облагодетелстван от съдбата по съвсем друг начин. Защото Квинт Сервилий Цепион, като същински представител на своята фамилия, беше научил старата истина, че мандатът на управника трябва да се използва повече за личното и семейното благополучие, отколкото за създаването ефимерния образ на воин — герой. Когато преди няколко години Сципион Назика беше отклонил оказаната му чест да управлява като претор провинция Далечна Испания под предлог, че не можело да му се има доверие, именно Цепион беше този, който зае мястото му и успя да си вземе полагащото му се като на римски управител. Сега, когато го бяха избрали за консул, той се надяваше да се представи още по-добре.
Ако изпращането на войски от Италия в Испания по море би било по принцип възможно, то едва ли Гней Домиций Ахенобарб щеше да воюва за отваряне на сухоземен коридор покрай бреговата линия на Трансалпийска Галия. Но преобладаващите ветрове и течения правеха морското пътуване твърде рисковано. Затова сега легионите на Цепион, също както и тези на Касий предната година, бяха принудени да извървят пеша близо две хиляди километра от Кампания до Нарбон. Не че легионите имаха нещо против; всеки от тях по рождение мразеше морето и изпитваше ужас при мисълта да се качи на кораб — особено когато трябваше да се преплава такова огромно разстояние. По-добре два месеца усилен марш, отколкото няколко седмици клатушкане по вълните — това беше девизът на всеки римски войник. За безболезненото преминаване на тези огромни разстояния спомагаше фактът, че и римляни, и италийци още от малки развиваха така мускулатурата си, че да понасят с лекота бързото ходене, независимо на каква дистанция. За всички тях ходенето си оставаше най-удобният начин за пътуване.
Пътят от Кампания до Нарбон отне на Цепионовите легиони малко повече от седемдесет дни, което означава, че средно на ден са били изминавани по-малко от двадесет и пет километра — твърде слабо постижение, но логично, като се вземе предвид не само големият обоз, но и внушителният брой домашни животни, товарни коли и роби, каквито всеки старомоден римски войник, като истински собственик, се чувстваше длъжен да вземе със себе си, за да осигури личния си комфорт.