Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)
- Автор: Маккалоу Колин
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борис Тодоров
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)». Краткое содержание книги:
За да им бъде по-лесно при пренасянето, галите събрали златото и среброто накуп — обемисти златни статуетки, сребърни урни пет стъпки високи, чинии, чаши, купи, златни триножници, венци от злато или от сребро — и ги сложили едно подир друго в тигелите, претопявайки ги на кюлчета. Работата изисквала време, но в крайна сметка галите могли да натоварят хиляда волски коли с ценната плячка и да потеглят на запад през спокойните планински долини, по които минава горното течение на Дунав, за да пристигнат няколко години по-късно по родните си места около Толоза и по поречието на Гарумна.
Тази история Цепион беше научил три години по-рано по време на управлението си в Далечна Испания и оттогава не бе престанал да мечтае за златото от Толоза, за това, как не друг, а той самият слага ръка на него — нищо, че човекът, който му беше разказал приказката в Испания, смяташе съкровището чисто и просто за легенда. Пък и всеки римлянин, който бе имал възможността да посети града на волките тестосаги, можеше да се закълне, че не е видял и следа от каквото и да било злато. Галите считаха за свое най-голямо богатство пълноводната си река и щедрата земя, която обработваха. Но Цепион вече бе имал случай да се убеди в щастливата си звезда. И знаеше, че златото се намира някъде в Толоза. Иначе от къде на къде щяха да се разправят легенди за него чак в Испания, от къде на къде той щеше да се трепе да получи мандата си след всичко, случило се на Луций Касий преди него, от къде на къде германите щяха да се изметат от областта точно в мига, в който легионите му се бяха запътили към Толоза, от къде на къде и галите щяха да се скрият в горите, за да му оставят града си без бой? Само Фортуна можеше да е причина за тази поредица от щастливи събития, а Фортуна можеше да закриля единствено него.
Цепион свали бойните си доспехи, сложи си тогата с пурпурния ръб тръгна да се разхожда из градските улички, които повече създаваха впечатлението за някое много голямо и спокойно село. Пъхаше си носа навсякъде из крепостта с надеждата случайно да открие някоя следа, която да го отведе до заветната цел, излизаше да обикаля и пасищата, и нивите, опасващи града и напомнящи много повече за Испания, отколкото за Галия. И наистина Толоза почти по нищо не приличаше на останалите галски селища — там нямаше друиди, нито пък се усещаше типичното за всеки гал отвращение към градския начин на живот. Храмовете и постройките около тях се строяха по образеца на светилищата в Испания, както и живописните градини, изкуствени езерца и поточета, които черпеха вода от Гарумна и я изливаха обратно в нея. Изобщо Толоза беше хубаво местенце!
Понеже сам не успя да се натъкне на нищо при дългите си обиколки, Цепион натовари цялата си армия да търси златото. Ловът на съкровища се оказа приятно занимание за легионерите, отдъхнали си от мисълта за кърваво сражение със страховити врагове, и сега, в едва ли не празнично настроение, се впускаха да търсят плячка, която нямаше да им струва нищо, но можеше да им донесе много.
Но златото си оставаше неоткриваемо. Вярно, че храмовете се лишиха от някои безценни реликви, но те не представляваха нищо в очите на зажаднелите търсачи на съкровища, а само напомняха, че може би в града има скрити и други като тях. Както Цепион вече се беше убедил, крепостта се оказа пълно разочарование; по къщите можеха да се открият само оръжия, дървени идоли, животински рогове и гледжосани грънци. Оказваше се, че цар Копил не бил голям привърженик на лукса, дори напротив, водел е изключително скромен живот и под каменните плочи на двореца му не се криеха никакви тайни подземия.
На Цепион обаче му хрумна гениална идея и мигом прати войниците си да копаят из градините около храмовете. Но и това се оказа напразно. Цялата земя беше изтърбушена, но дори и от дъното на най-дълбоките дупки не се показаха златни кюлчета. Появиха се и ясновидци — импровизатори, които грабнаха чаталите и тръгнаха да обикалят улиците, но колкото и да им се искаше, нито пръчиците им се заизвиваха към земята, нито дланите им затрепериха, усетили заровения метал. От храмовете търсенето се прехвърли неусетно из улиците на града, дори из полетата извън крепостните стени, но златото упорито отказваше да се появи. Дори след като градът заприлича на огромна къртичина, Цепион пак продължаваше да се разхожда замислен между дупките и да се взира надолу.