Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
Цялата стая беше в бяло и златно, с високи стени, които блестяха като емайл, и таван, висок и чист, блещукащ като покрит с диаманти. Клеъри беше облечена със зелена кадифена рокля и държеше златно ветрило в ръка. Косата й, свита на кок, от който се бяха разпилели къдрици, я караше да усеща главата си тежка всеки път, когато се обръщаше да погледне назад.
— Някой по-интересен от мен ли съзря? — попита Саймън. В съня й той по някакъв странен начин се бе превърнал в прекрасен танцьор. Водеше я през множеството, сякаш тя бе листо, пуснато по течението на река. Беше облечен целият в черно, като ловец на сенки, което подчертаваше по чуден начин цвета на лицето му: тъмна коса, мургава кожа, бели зъби. Клеъри внезапно си даде сметка, че го намира за красив.
— Никой не е по-интересен от теб — каза Клеъри. — Просто разглеждам мястото. Никога не съм виждала подобно. — Тя се обърна още веднъж, когато минаха покрай фонтана с шампанско: огромен сребърен съд, с русалка в средата с делва, от която извираше искрящо вино и се стичаше по голия й гръб. Хората пълнеха чашите си от съда, смееха се и говореха. Когато Клеъри мина покрай нея, русалката обърна глава и се усмихна, при което се разкриха бели зъби, остри като на вампир.
— Добре дошла в Града от стъкло — каза един глас, който не беше на Саймън. Саймън беше изчезнал и сега тя танцуваше с Джейс, който бе облечен в бяло, с риза от фин памук, през която се виждаха тъмните знаци по кожата му. На шията му имаше бронзова верижка, а косите и очите му бяха по-златисти отвсякога. Тя се замисли как би изглеждал портретът му, ако го нарисува, използвайки златни бои каквито понякога бе виждала по руските икони.
— Къде е Саймън? — попита тя, когато отново се върнаха край фонтана с шампанското. Там Клеъри видя Изабел и Алек, двамата облечени в кралско синьо. Те се държаха за ръце като Хензел и Гретел в тъмната гора.
— Това място е за живите — каза Джейс. Тя усети хладните му ръце върху своите и ги почувства по начин, различен от този, по който бе почувствала ръцете на Саймън.
Тя го погледна с присвити очи.
— Какво искаш да кажеш?
Той се наведе към нея. Тя почувства устните му до ухото си. Поне те не бяха хладни.
— Събуди се, Клеъри — прошепна той. — Събуди се. Събуди се.
Клеъри рязко се изправи в леглото си, беше задъхана, косата й бе полепнала по тила й от студената пот. Някой беше хванал здраво китките й; тя се опита да ги измъкне, после разбра кой я държи.
— Джейс?
— Да. — Той седеше на ръба на леглото — как ли се беше озовала в леглото? — и изглеждаше разрошен и полусънен, както изглежда човек рано сутрин.
— Пусни ме.
— Извинявай. — Пръстите му освободиха китките й. — Когато за втори път произнесох името ти, ти се опита да ме удариш.
— Май съм се поизнервила. — Тя се огледа наоколо. Намираше се в малка спалня, мебелирана в тъмно дърво. Съдейки по слабата светлина, идваща от полуотворения прозорец, тя предположи, че се е съмнало или почти съмнало. Раницата й бе подпряна на стената. — Как се озовах тук? Не си спомням…
— Намерих те заспала в коридора. — Джейс звучеше весело. — Ходж ми помогна да те пренеса в леглото. Помислих си, че ще ти е по-удобно в стаята за гости, отколкото в болницата.
— Ох. Нищо не си спомням. — Тя прокара ръце по косата си, като отметна разрошените къдрици от очите си. — Всъщност колко е часът?
— Около пет.
— Сутринта? — Тя го погледна ядосано. — Сигурно имаш основателна причина да ме събудиш.
— Защо, нещо хубаво ли сънуваше?
В ушите й още звучеше музика, още усещаше докосването на тежките обеци по бузите си.
— Не си спомням.
Той се изправи.
— Един от Мълчаливите братя е дошъл да те види. Ходж ме изпрати да те събудя. Всъщност той предложи сам да те събуди, но предвид, че е едва пет сутринта, реших, че ще си по-малко кисела, ако видиш нещо хубаво при събуждането си.
— Себе си ли имаш предвид?
— Кой друг?
— Не съм се съгласявала на това с Мълчаливите братя, помниш ли — сопна се тя.
— Искаш ли да намериш майка си, или не искаш?
Тя го гледаше втренчено.
— Само трябва да се срещнеш с брат Джеремая. Нищо повече. Може пък да ти хареса. За човек, който никога нищо не казва, той има доста голямо чувство за хумор.