Град от кости

— При тях имаше смекчаващи вината обстоятелства, бяха женени, имаха дете. Въпреки това в момента не по свое желание заемат пост, който изисква да са далече от Идрис. И тримата бяхме прогонени тук, по-точно четиримата. Когато напуснахме Града от стъкло, Алек беше едва бебе. Те могат да се връщат в Идрис само по работа, при това за кратко, докато аз нямам право да се връщам при никакви обстоятелства. Никога вече няма да видя Града от стъкло.

Джейс гледаше втренчено. Сякаш видя наставника си в друга светлина, помисли си Клеъри, макар че Джейс не би променил отношението си току-така. Той каза:

— Макар и суров, законът си е закон.

— Аз те научих на това — каза с насмешка Ходж. — И сега ме атакуваш със собствените ми думи. Но си прав. — Той имаше вид на човек, който всеки момент ще се строполи на близкия стол, но се държеше изправен. В стегнатата му стойка си личи някогашният воин, помисли си Клеъри.

— Защо не ми казахте по-рано? — попита тя. — Че майка ми е била омъжена за Валънтайн. Нали знаехте името й…

— Аз я знаех като Джослин Феърчайлд, а не като Джослин Фрей — рече Ходж. — А и ти така упорито твърдеше, че тя няма нищо общо със света на сенките, че успя да ме убедиш в невъзможността да говорим за една и съща Джослин… а може би аз самият не исках да повярвам. Никой не желае Валънтайн да се върне. — Той отново поклати глава. — Когато тази сутрин повиках братята от Града от кости, нямах представа какви новини ще имаме за тях — каза той. — Когато Клейвът разбере, че Валънтайн се кани да се завърне и търси Бокала, ще настане голяма суматоха. Мога само да се надявам, че това няма да наруши Съглашението.

— Обзалагам се, че точно това иска Валънтайн — отбеляза Джейс. — Но за какво му е толкова този Бокал?

Лицето на Ходж посърна.

— Не се ли досещаш? — каза той. — С негова помощ ще сформира армия.

Джейс се разтревожи.

— Но това никога…

— Време е за вечеря! — Беше Изабел, застанала в рамката на вратата на библиотеката. Тя все още държеше лъжицата в ръка, само че косата й се бе изплъзнала от кока и се бе разпиляла около шията. — Извинете, че ви прекъсвам — добави тя, като помисли малко.

— Мили Боже — каза Джейс, — наближава страшният час.

Ходж се сепна.

— Аз… аз… аз закусих доста обилно — запелтечи той. — Искам да кажа, обядвах. Направо преядох. И залък не мога да хапна повече…

— Изхвърлих супата — каза спокойно Изабел. — И поръчах китайска храна.

Джейс се отмести от бюрото и се протегна.

— Страхотно — каза той. — Умирам от глад.

— Е, може и аз да се опитам да похапна — склони великодушно Ходж.

— Какви лъжци сте и двамата — каза злъчно Изабел. — Вижте, знам, че не харесвате как готвя…

— Ами не готви тогава — посъветва я Джейс. — Поръча ли ми свинско му шу? Знаеш, че обожавам свинско му шу.