Град от кости

Клеъри завъртя очи и погледна през прозореца. Мислеше, че конете и каретата няма как да се влеят в уличното движение на Манхатън, но те преспокойно си се движеха към центъра, тяхното безшумно придвижване оставаше незабелязано от попадналите в задръстването таксита, автобуси и джипове. Пред тях едно жълто такси се престрои в другата лента и така застана на пътя им. Клеъри се изправи на нокти, разтревожена за конете — каретата обаче се наклони назад, сякаш конете се канеха да скочат на покрива на таксито. Дъхът й спря. Вместо да се движи по земята, каретата се понесе зад конете, като леко и безшумно се приземи върху покрива на таксито, отскочи и мина от другата му страна. Когато каляската отново тупна на паважа, Клеъри погледна назад — шофьорът на таксито си пушеше и гледаше напред, напълно равнодушно.

— Винаги съм си мислила, че таксиметровите шофьори не се впечатляват от ставащото край тях, но това е изумително — каза едва чуто тя.

— Просто в момента виждаш през магическия прах… — Джейс не довърши изречението си и го остави да виси във въздуха помежду им.

— Мога да виждам през него само, ако се концентрирам — каза тя. — Това ми причинява леко главоболие.

— Почти съм сигурен, че е заради блокировката на съзнанието ти. Братята ще се погрижат за това.

— И какво ще стане после?

— Then you’ll see the world as it is — infinite3 — каза Джейс иронична усмивка.

— Не ми цитирай Блейк.

Усмивката му вече не беше иронична.

— Не допусках, че ще познаеш откъде е. Не ми приличаш на човек, който чете поезия.

— Всеки знае този цитат заради Doors.

Джейс я погледна неразбиращо.

— The Doors. Това е група.

— Щом казваш — отвърна той.

— Предполагам, че не си имал много време да слушаш музика при работа като твоята — каза Клеъри, като се сети за Саймън, за когото музиката беше целият му живот.

Той сви рамене.

— Ами ако не се брои Хорът на прокълнатите оплаквачи.

Клеъри го стрелна с поглед, за да види дали не се шегува, но лицето му беше безизразно.

— Но нали вчера в Института те видях да свириш на пиано. Това значи, че…

Каретата отново се наклони назад. Клеъри се вкопчи в ръба на седалката си и замръзна — те се носеха по покрива на един градски автобус. От тази изгодна позиция тя можеше да види горните етажи на старите жилищни сгради, които се редяха покрай авенюто, живописно украсени с готически орнаменти.

— Само малко подрънках — каза Джейс, без да я поглежда. — Баща ми държеше да свиря на някакъв инструмент.

— Май баща ти е бил строг човек.

Гласът на Джейс беше рязък.

— Не бих казал. Той не ме лишаваше от нищо. Научи ме на всичко — да боравя с оръжие, на демонология, мистика, древни езици. Даваше ми всичко, което поисках. Коне, оръжия, книги, дори и ловджийски сокол.