Град от кости

— Мисля, че ще е най-добре първо да намерим майката на Клеъри — каза Джейс. — Като намерим нея, ще намерим и Бокала и така ще го вземем преди Валънтайн.

Това решение прозвуча чудесно на Клеъри, но Ходж така изгледа Джейс, сякаш последният бе предложил жонглиране с нитроглицерин.

— И дума да не става.

— Тогава какво ще правим?

— Нищо — каза Ходж. — Най-добре е да оставим всичко на обучените опитни ловци на сенки.

— Аз съм обучен — възрази Джейс. — И съм опитен.

Гласът на Ходж беше твърд, почти бащински.

— Знам, че си такъв, но ти си още дете или почти дете.

Джейс погледна Ходж с присвити очи. Миглите му бяха дълги и хвърляха сенки върху високите му скули. Друг на негово място би погледнал срамежливо и дори извинително, но Джейс помръкна и рече заплашително:

— Аз не съм дете.

— Ходж е прав — каза Алек. Той погледна Джейс и Клеъри си помисли, че е от малцината на този свят, които гледат Джейс не с уплаха, а със загриженост. — Валънтайн е опасен. Знам, че си добър ловец на сенки. Може би си най-добрият за възрастта си. Но Валънтайн е един от най-добрите съществували някога. Нужна е била жестока битка, за да бъде спрян.

— Но се оказа, че не е съвсем сразен — каза Изабел, която внимателно изучаваше зъбците на вилицата си. — Както виждаме.

— Но ние сме тук — каза Джейс. — Ние сме тук и понеже никой друг от Съглашението не е, то ако ние не направим нещо…

— Ето какво ще направим — каза Ходж. — Тази нощ ще изпратя съобщение на Клейва. Ако искат, още утре могат да изпратят нефилими тук. Те си знаят работата. Ти направи повече от достатъчно.

Джейс млъкна, но очите му още блестяха.

— Това не ми харесва.

— Не е нужно да ти харесва — каза Алек. — Просто не говори много и не върши глупости.

— А какво ще стане с майка ми? — напомни Клеъри. — Тя не може да чака пристигането на пратениците на Клейва. В този момент е при Валънтайн — по думите на Пангборн и Блекуел — и той може да… — Тя не можа да си наложи да изрече думата измъчва, но беше сигурна, че другите се досетиха. Внезапно всички на масата отклониха поглед от нея.

Освен Саймън.

— … я нарани — довърши изречението й той. — Но, Клеъри, те казаха, че тя е в безсъзнание и че това никак не харесвало на Валънтайн. Сигурно я чака да се събуди.

— На нейно място бих си останала в безсъзнание — измърмори Изабел.

— Но тя може да се събуди всеки момент — каза Клеъри, без да обръща внимание на Изабел. — Нали Клейвът е положил клетва да защитава хората. Не може ли още сега да изпратят ловци на сенки? Не трябва ли вече да са започнали да я търсят?

— Щеше да е по-лесно — сопна се Алек, — ако имахме поне бегла представа къде да я търсим.