Град от кости
- Автор: Клэр Кассандра
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 9789549321265
- Переводчик: Людмила Костова
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град от кости». Краткое содержание книги:
— Има нещо, което не разбирам — каза Клеъри. — Защо Валънтайн си мисли, че Бокалът на смъртните е у майка ми? Ако, както казвате, й е било толкова трудно да изчезне, то защо да го взима със себе си?
— За да попречи той да попадне в ръцете му — каза Ходж. — Била е наясно повече от всички какво би се случило, ако Бокалът се окаже у Валънтайн. А може и да не е имала доверие на Клейва, че ще го опази. Не и след като Валънтайн веднъж го е бил взел от тях.
— Възможно е. — Клеъри не можеше да прикрие колебанието в гласа си. Цялата тази работа изглеждаше недействителна. Тя се помъчи да си представи майка си как се измъква под прикритието на мрака, с големия златен Бокал, пъхнат в джоба на дрехата й, но нещо не успя.
— Накрая Джослин се обърна срещу съпруга си — каза Ходж. — Няма да е нелогично да приемем, че е искала да направи всичко възможно, за да не допусне Бокалът да попадне в ръцете му. От Клейва щяха да потърсят най-напред нея, ако допускаха, че е още жива.
— Струва ми се — каза с известна злъчност Клеъри, — че от Клейва не са сигурни за никой мъртвец, че наистина е мъртъв. Може би трябва да вземат зъбни проби.
— Баща ми е мъртъв — каза Джейс със същата злъчност в гласа. — Никакви зъбни проби не ми трябват, за да съм сигурен в това.
Клеъри се обърна към него с леко раздразнение.
— Виж, имах предвид…
Достатъчно, прекъсна я брат Джеремая. Има нещо, което трябва да научиш, ако имаш достатъчно търпение да го чуеш.
С рязък жест той вдигна ръце и дръпна качулката от лицето си. Съвсем забравила за Джейс, Клеъри едва овладя порива си да извика. Главата на архиваря беше плешива, гладка и бяла като яйце, с тъмни дупки на мястото на очите. Там нямаше очи. Устните му бяха прорязани от тъмни линии, които приличаха на хирургически шевове. Сега разбираше какво е имал Алек предвид, когато говореше за осакатяване.
Братята от Града на тишината не лъжат, каза Джеремая. Ако искаш да ти кажа истината, ще ти я кажа, но в замяна искам същото. Клеъри вирна брадичка.
— И аз не съм лъжкиня.
Мислите не лъжат. Джеремая се обърна към нея. Искам да проникна в спомените ти.
Миризмата на кръв и мастило беше задушаваща. Клеъри се паникьоса.
— Почакайте…
— Клеъри. — Гласът на Ходж беше нежен. — Напълно е възможно да имаш спомени, които да си заровила или потиснала, спомени, създадени, когато си била твърде малка, за да ги осъзнаеш, но брат Джеремая може да стигне до тях. А те биха ни помогнали страшно много.
Тя нищо не каза, а само хапеше устната си. Никак не й се нравеше идеята някой да бърника в главата й и да преравя спомените й, които бяха толкова лични и скрити, че дори тя не можеше да стигне до тях.
— Тя не бива да прави нищо, което не иска — каза внезапно Джейс. — Нали?
Ходж понечи да отговори, но Клеъри го прекъсна:
— Добре. Ще го направя.
Брат Джеремая кимна отсечено и се приближи до нея с онази безшумност, която предизвикваше тръпки по гърба й.
— Ще боли ли? — прошепна тя.
Той не отговори, вместо това слабите му бели ръце се вдигнаха и докоснаха лицето й. Кожата на пръстите му беше тънка като пергаментова хартия, цялата изписана с руни. Тя усети пулсиращата сила в тях, сякаш до кожата й се докосна статично електричество. Затвори очи, но не и преди да мерне загриженото изражение, преминало по лицето на Ходж.
Завихриха се цветове на фона на мрака зад клепачите й. Усети някакво напрежение, нещо като разтегляне в главата, ръцете и краката си. Тя стисна ръце, мъчейки се да се пребори с тежестта и тъмнината. Имаше чувството, че нещо я притиска, нещо твърдо и неумолимо, което бавно я премазваше. Тя се чу как стене и как внезапно й стана студено, сякаш беше зима. За миг съзря заледена улица, сиви сгради, надвиснали над нея, някакъв взрив от белота, която щипеше лицето й с ледените си целувки…
— Достатъчно. — Гласът на Джейс се вряза в зимния студ и падащият сняг се стопи в блясъка на бялото сияние. Клеъри рязко отвори очи.
Полека-лека библиотеката възвърна ясните си очертания — покритите с книги стени, разтревожените лица на Ходж и Джейс. Брат Джеремая стоеше неподвижно, като изваян от слонова кост и изрисуван с червено мастило идол. Силните болки в главата на Клеъри бяха изчезнали, тя погледна ръцете си и видя червените драскотини на онези места по кожата си, където се бяха впивали ноктите й.