Денят на змията
- Автор: Олтън Стив
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Денят на змията». Краткое содержание книги:
После вдигна отпуснатата ръка на Мик и огледа серията от лилави убождания.
— Какво пък, по дяволите. — Санитарят заби иглата в ръката му и започна да инжектира торазин в разкъсаната вена.
Мик се оцъкли и се строполи в краката на Барнс.
Санитарят подритна главата му, погледна през рамо, за да се увери, че са сами, и облиза ухото му.
В същия миг чу, че Марвис прави обиколката си.
— Приятни сънища, приятелко — каза Тони и бързо излезе.
Вратата се заключи автоматично. Светлината на лампите намаля.
Мик отвори очи.
После стана, отиде залитайки до мивката и наплиска лицето и ухото си със студена вода. Изруга тихо и притисна с палец разкървавената си вена. После, когато усети, че зрението му се замъглява, почна да прави лицеви опори.
През следващите два часа прави гимнастика, подскача и тича на място, за да изгори торазина, преди да е завладял централната му нервна система.
Сутрешните инжекции бяха най-тежки, защото отначало му ги слагаше лично Фолета, като шепнеше в ухото му обиди. След като транквилантът въздействаше, Фолета слагаше Мик в инвалидната количка и тръгваше на визитация, като предупреждаваше другите пациенти, че няма да търпи неподчинение.
Среднощната гимнастика след третата инжекция си заслужаваше — Мик изгаряше торазина и възвръщаше разсъдъка си. На четвъртата сутрин събра достатъчно сили, за да измисли план.
Оттогава се държеше като напълно отпуснат, неразсъждаващ и несъзнаващ нищо човек. Сутрин санитарите го намираха да лежи на пода, изпаднал в унес и безчувствен. Това ги ядосваше, защото трябваше да го хранят и да го обличат. След седмица Фолета бе принуден да намали дозата на две инжекции следобед и вечер.
През последните няколко седмици графикът на Фолета беше претоварен с други въпроси и той престана да наглежда Мик и го повери на санитарите.
За пръв път от единайсет години затворничество охраната около Мик отслабна.
Център за космически полети „Годард“, НАСА
Грийнбелт, Мериленд
Директорът на НАСА Брайън Додс се вторачи недоверчиво в огромната компютърна разпечатка на бюрото си.
— Обясни ми го пак, Суики.
Помощникът му Гари Суикъл посочи с дебелия си показалец шахматната схема, състояща се от тринайсет квадратчета, повтаряща се многократно на листовете.
— Радиосигналът се състои от тринайсет различни съзвучия, изобразени тук от тези колони. Всяко съзвучие може да бъде излъчено по двайсет последователни честоти. Това дава възможност за двеста и шейсет комбинации от звукови схеми или команди.
— Но нали каза, че няма повтаряща се схема?
— Само в началото. — Суикъл отгърна първите страници на разпечатката. — Когато сигналът се появи, съзвучията бяха прости — няколко тона, изсвирени на една и съща честота и повторени многократно. Сега погледни тук. На седемнайсетата минута всичко се променя и тринайсетте съзвучия и двайсетте честоти започват да се излъчват едновременно. И оттогава сигналът не се повтаря. През останалите сто осемдесет и пет минути са използвани всичките двеста и шейсет комбинации от звукови байтове, които показват високо структурирано съобщение.
— Сигурен ли си, че през първите седемнайсет минути няма легенда? Някакви математически уравнения? Нещо подобно на указания?
— Не, нищо.
— По дяволите! — Додс потърка зачервените си очи.
— Какво мислиш, шефе?
— Спомняш ли си лятото на 1998 година, когато загубихме връзка със сателита СОХО? Преди Аресибо да го намери, излъчвахме многократно един и същ радиосигнал, за да установим контакт с главния компютър на борда. На това ми приличат първите седемнайсет минути на този сигнал. Няма легенда, нито указания или код, а само космически сигнал-носител, който се повтаря като телефонен звън, очакващ отговор от другия край на линията, за да излъчи информация.
— Съгласен съм, но в това няма логика. Извънземните, които излъчват сигнала, не може да очакват нашият вид да изтълкува цялата тази информация без легенда.
Лицето на директора пребледня.
— Какво има?
— Хрумна ми една налудничава мисъл. Не ми обръщай внимание. Капнал съм от умора.
— Кажи, шефе.
— Мислех си за сателита СОХО. Емисията ни очевидно не се нуждаеше от легенда, защото компютърът на сателита беше програмиран по наша команда. Може би сегашният сигнал не съдържа легенда, защото не е необходимо.