Аз, вещицата
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #1
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Переводчик: Елена Кодинова
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Аз, вещицата». Краткое содержание книги:
— Сигурно е трудно да се съсредоточиш върху работата си под погледа на вампирите.
Джилиан Чембърлейн бе застанала до мен. В пъстрите й очи блестеше потисната злоба.
— Какво искаш, Джилиан?
— Просто се държа приятелски, Даяна. Ние сме сестри, забрави ли? — Тя развя черната си лъскава коса. Беше гладко сресана и подредена, което ми подсказа, че Джилиан не страда от внезапни бури от статично електричество. Сигурно редовно употребява силата си. Потръпнах.
— Нямам сестри, Джилиан. Единствено дете съм.
— И добре, че е така. Семейството ти е създало доста проблеми. Виж какво стана в Салем. Вината беше изцяло на Бриджит Бишъп. — Тонът й бе откровено злобен.
Отново се започна, помислих си аз и затворих книгата пред себе си. Както винаги семейство Бишъп се оказваха неустоимо привлекателна тема за разговор.
— Какви ги говориш, Джилиан? — отвърнах й остро. — Бриджит Бишъп е била обявена за вещица и екзекутирана. Не тя е предизвикала лова на вещици — била е негова жертва, също като всички останали. Знаеш го много добре, както и всяка друга вещица в тази библиотека.
— Бриджит Бишъп привлече вниманието на хората първо с нейните кукли за магии, а после и с предизвикателното си облекло и ниския си морал. Ако не беше тя, човешката истерия щеше да премине.
— Не успяха да намерят доказателства, че е правила магии — възразих аз, настръхнала.
— През 1680. Но никой не повярва. Не и след като откриха куклите на стената на избата й. По тях бяха забучени карфици и главите им бяха откъснати. А след това Бриджит не направи нищо, за да защити посестримите си вещици от надвисналите подозрения. Беше толкова независима. — Джилиан млъкна, после продължи: — Това беше фаталната грешка и на майка ти.
— Престани, Джилиан. — Въздухът около нас стана неестествено студен и прозрачен.
— Майката ти и баща ти бяха самонадеяни също като теб. След като се ожениха, мислеха, че нямат нужда от подкрепата на вещерското сборище в Кембридж. Но накрая разбраха каква е истината, нали?
Затворих очи, но нямаше как да прогоня образа, който цял живот се опитвах да забравя: окървавените и обезобразени трупове на родителите ми, очертани с тебешир на земята, някъде в Нигерия. Тогава леля не ми каза подробности за смъртта им, затова отидох в библиотеката, за да ги науча. Там за първи път видях снимката и ужасното заглавие, което я съпровождаше. След това години сънувах кошмари.
— Вещерското сборище не можеше да направи нищо, за да предотврати убийството на родителите ми. Бяха убити на друг континент от опасни човешки същества. — Стиснах облегалките за ръце на стола си и се замолих тя да не види побелелите ми кокалчета.
Джилиан се изсмя противно.
— Убийците им не бяха хора, Даяна. Ако бяха, досега да са заловени и осъдени. — Наведе се и лицето й се доближи до моето.
— Ребека Бишъп и Стивън Проктър имаха тайни от останалите вещици. Ние трябваше да ги научим. Гибелта им бе трагична, но необходима. Баща ти имаше повече сила, отколкото можехме да предположим.
— Престани да говориш за моя баща и за моите родители, сякаш имаш някакви права над тях — предупредих я. — Те бяха убити от човешки същества. — Ушите ми бучаха, а около нас ставаше все по-студено.
— Сигурна ли си? — прошепна Джилиан и от думите й през костите ми премина ледена вълна. — Вещица си и би разбрала, ако те лъжа.
Овладях изражението си, не исках за нищо на света да показвам, че съм объркана. Това, което Джилиан казваше за родителите ми, не можеше да е вярно. Но пък нямаше нито един от обичайните знаци, които придружаваха неистините, изречени от вещица на вещица — припламване на гняв, завладяващо презрение.
— Спомни си какво се случи с Бриджит Бишъп и родителите ти, когато следващия път откажеш покана за вещерско сборище — промълви Джилиан. Устните й бяха толкова близо до ухото ми, че усетих дъха й по кожата си. — Една вещица не трябва да има тайни от другите вещици. Иначе й се случват лоши неща.
Тя се изправи и се взря в мен. С всяка изминала секунда погледът й ми създаваше все по-голям дискомфорт. Аз се вторачих в затворената книга пред себе си и отказвах да срещна очите й.
След като тя се отдалечи, температурата на въздуха се нормализира. Когато сърцето ми спря да препуска и бученето в ушите ми утихна, аз си събрах нещата с треперещи ръце. Нямах търпение да се върна в квартирата си. По цялото ми тяло се разливаше адреналин и не знаех колко дълго ще успея да потискам настъпващата паника.