Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
В тоя момент именно му хрумна мисълта, която по-късно сподели у Тимоти със следните думи: „Никак няма да се учудя, ако оня архитект се е влюбил в мисис Соумс.“
От тоя миг бледите му кръгли очи не преставаха да проверяват това откритие.
— Този приятел — каза той по-късно на мисис Септимуз — я следи с поглед като куче… Чепата личност! Не се учудвам… тя е наистина очарователна жена и при това олицетворение на скромността! — Този образ бе създаден във въображението от смътния спомен за уханието, лъхащо от Айрин като полуразцъфнало цвете със замайващ аромат. — Но не бях напълно уверен в това до момента, когато видях да вдига кърпичката й!
Очите на мисис Смол пламнаха от възбуда.
— Даде ли я?
— Да я даде ли? — отвърна Суидин. — Видях как я целуна, като смяташе, че не го гледам!
Мисис Смол ахна — не можеше да проговори от вълнение.
— Но тя не го насърчава — продължи Суидин, после замълча и се унесе една — две минути така, както когато бе изплашил леля Естер… защото си припомни изведнъж, че докато се качваха във файтона, тя подаде повторно ръка на Босини и я остави дълго в неговата… Той шибна елегантно конете, за да върне вниманието й към себе си. Но тя погледна още веднъж назад и дори не отговори на първия му въпрос; а не можеше да види лицето й, защото веднага го наведе.
Има една картина, която Суидин не бе виждал, представляваща мъж, седнал на скала, а край него в спокойните зелени води някаква морска нимфа лежи по гръб. Лицето й е полуусмихнато — с усмивка на безнадеждно отдаване и скрита радост. Седнала до Суидин, Айрин се усмихваше може би точно така.
Стоплен от шампанското и останал сам с нея, той изказа всичките си ядове — тлеещата ненавист към новия готвач на клуба, тревогите около къщата на Уигмор Стрийт, дето онзи разбойник, наемателят, бе фалирал, за да спаси шурея си — сякаш не знаеше, че човек трябва да е състрадателен най-напред към своя дом; загрижеността си от глухотата и от болката, която изпитваше понякога в десния хълбок. Айрин го слушаше с блуждаещ поглед. А той помисли, че тя се е трогнала от тревогите му и почна страшно да се съжалява. Но въпреки това, седнал до тази красива жена, в своята шуба с бранденбурги и леко накривен цилиндър, се чувстваше по-изискан от всеки друг път.
Обаче някакъв уличен продавач, извел изгората си на празнична разходка, изпитваше сякаш същото чувство. Шибнал магарето си да препуска редом с тях, той седеше изпружен като манекен в лодковидната кола, подпрял важно брадичка в червената кърпа около врата, както Суидин бе подпрял своята върху широката си връзка; а момичето с проскубана боа, чиито краища подскачаха на гърба му, се мъчеше да прилича на дама. Приятелят й размахваше пръчката с разрошено въженце на края, повтаряйки със странна точност кръгообразния замах на Суидин, и обръщаше глава към дамата си, за да я погледне отстрани — невероятно повторение на Суидиновия първобитно-настойчив поглед.
Отначало Суидин не забеляза присъствието на простака, но след някое време си втълпи, че това нищожество му се подиграва. Той шибна кобилката по хълбока. Но двете коли продължиха по някакво нещастно съвпадение да се движи редом. Жълтото подпухнало лице на Суидин почервеня; той вдигна камшик да плесне уличния продавач, но нарочна намеса от страна на провидението го спаси от подобно самозабравяне. От една врата излезе карета, файтонът и колата се сблъскаха и по-лекото превозно средство се прекатури.
Суидин дори не се обърна да погледне. За нищо на света не би се спрял да помогне на тоя простак. Пада му се, ако си е счупил врата!
Но и да искаше да му помогне, не би могъл. Сивите коне се бяха подплашили. Файтонът се люшкаше ту на едната, ту на другата страна и хората вдигаха уплашено глава, когато той профучаваше край тях; Суидин дърпаше с протегнати ръце поводите. Бузите му се бяха издули, устните бяха стиснати, подпухналото лице беше тъмночервено от гняв.
Айрин се бе хванала за облегалките и се вкопчваше все по-здраво в тях при всяко подскачане на колата. Суидин я чу да пита:
— Ще катастрофираме ли, чичо Суидин?
Той можа да изрече задъхано:
— Няма нищо, малко… се разиграха.
— Никога не ми се е случвала злополука.
— Не мърдайте! — Погледна я косо. Тя се усмихваше, съвършено спокойна. — Стойте мирно — повтори той. — Не бойте се, ще ви заведа в къщи!
След страшното усилие той чу с изненада думите й, изречени сякаш с чужд глас:
— Все ми е едно дали ще се върна, или не!