Сага за Форсайтови
- Автор: Голсуорси Джон
- Язык: болгарский
- Переводчик: Невена Розева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сага за Форсайтови». Краткое содержание книги:
Но под британската сдържаност и благопорядъчност тлеят страсти и се заплитат сложни, бурни, а понякога и гибелни отношения. Външно хладният Соумс Форсайт е болезнено влюбен в съпругата си Айрин, която не отвръща на чувствата му, осъзнавайки, че бракът й е бил грешка. Сърдечната и всеотдайна Джун, племенница на Соумс, копнее да се посвети изцяло на годеника си, архитекта Филип Босини, и да му бъде опора в творческия път. Но между Айрин и Босини възниква непреодолимо привличане — последвалите от него трагични събития променят не една съдба и стават причина за още драми на фона на дълга и мъчително сподавяна вражда между двата клона на рода.
Творбата обхваща период от над трийсет години, изгражда десетки паметни образи и отразява не само човешките съдби, но и променящите се нрави и стойности, конфликта между собственическото чувство и поривите към любовта и освободеността на изкуството, разчупването на традициите и прехода към модерната епоха. Дълбока, неизмерно увлекателна и художествено издържана, трилогията е най-знаменитата семейна сага в световната литература.
Колата подскочи така ужасно, че възклицанието на Суидин замря в гърлото му. Заморени от изкачването на един хълм, конете тръгнаха в тръст и накрая доброволно спряха.
— Когато ги спрях — разказа по-късно Суидин у Тимоти, — тя беше спокойна като мене. Бог ми е свидетел! Държа се така, сякаш не искаше и да знае дали няма да си счупи врата! Каза само: „Все ми е едно дали ще се върна, или не!“ — Той се облегна върху дръжката на бастуна и изрече, за ужас на мисис Смол: — И никак не се учудвам, при такъв педантичен съпруг като Соумс!
Не му мина през ум да се запита какво е правил Босини, след като го оставиха сам; дали бе тръгнал да обикаля като куче, както го бе нарекъл; да обиколя горичката, дето пролетта продължаваше да вилнее и кукувицата все още зовеше отдалеко; дали бе отишъл там, долепил до устни кърпичката с парфюм, примесен с дъх на мащерка и мента? Дали бе отишъл там с такава бурна и сладостна мъка, от която би могъл да се разридае под дърветата? Не се запита изобщо какво ли е направил тоя младеж. Защото, докато стигне до Тимоти, Суидин го бе забравил напълно.
Джеймс се осведомява лично
Хората, незапознати с Форсайтовата борса, може би не ще си дадат сметка за вълнението, предизвикано от отиването на Айрин до къщата.
След като Суидин разправи подробно у Тимоти за тази паметна разходка, целият разказ — допълнен с малко любопитство, с мъничко коварство и с искрено желание да й направят добро — бе предаден и на Джун.
— Какъв ужас, мила! — заключи леля Джули. — Да каже, че не искала да се върне в къщи! Какво значи това?
Разказът беше наистина странен за девойката. Тя го изслуша, като се червеше от мъка, после стана изведнъж, ръкува се сухо и си отиде.
— Просто невъзпитана! — каза мисис Смол на леля Естер, когато Джун си бе отишла.
Но начинът, по който посрещна новината, бе изтълкуван неправилно. Тя се разстрои. Има следователно нещо не в ред. Странно! Бяха такива приятелки с Айрин!
Всичко това съвпадаше прекалено добре със слуховете и намеците, които се чуваха напоследък. Припомниха си разказа на Юфимия за театъра… За това, че мистър Босини е постоянно у Соумс. Така ли? Да, разбира се, ще ходи… заради строежа! Тук нищо не се признаваше открито. На Форсайтовата борса се говореше открито само при най-големи и явни неприятности. Тази машина беше прекрасно устроена: един намек, един незначителен израз на съжаление или съмнение беше достатъчен да предизвика трепет в така отзивчивата фамилна душа. Никой не желаеше този трепет да причини никому мъка, напротив: той се дължеше на най-добри намерения, на чувството, че всеки член от рода е крепко свързан с фамилната душа.
В основата на тия приказки имаше и много доброжелателство; то се изразяваше често в съчувствени посещения, съобразно светските обичаи, като по този начин се проявяваше доброта към страдащите; а нестрадащите имаха приятната утеха, че други са сполетени от нещастие, от което самите те са били ощетени. Всъщност само желанието да се разгласят фактите — от които се въодушевява и печатът — накара, да речем, Джеймс да влезе във връзка с мисис Септимус, мисис Септимус — с малките дъщери на Никълъс, а дъщерите на Никълъс — с кого ли не. Висшата класа, до която бяха успели да се издигнат, изискваше у членовете си откровеност и, главно, сдържаност. Това съчетание им осигуряваше правото да се числят към нея.
Мнозина от младите Форсайт съвсем естествено смятаха и открито заявяваха, че не желаят никой да наднича в личните им работи; но невидимият магнетизъм на семейното клюкарство беше така могъщ, че те не можеха за нищо на света да укрият и най-дребният факт от живота си. Чувстваха, че подобен стремеж би бил безнадежден.
Един от тях (Роджър младши) направи героичен опит да освободи подрастващото поколение от това иго и нарече Тимоти „дърт котарак“. Но ударът му рикошира върху собствените му плещи; защото думите му стигнаха твърде деликатно до ушите на леля Джули, която ги потвърди възмутено пред мисис Роджър, а от нея те се върнаха до Роджър младши.
Но все пак страдаха обикновено грешниците; например Джордж, когато загуби всичките си пари на билярд; или самият Роджър младши, когато едва не се ожени за девойката, с която — както разправяха — бил вече свързан по закона на природата. Или Айрин, тръгнала, както предполагаха — макар и да не го казваха открито, — по опасен път.
Всичко това беше не само приятно, но и полезно. Спомагаше часовете у Тимоти на Бейзуотър Роуд да минават много по-лесно. Безброй часове, които щяха да бъдат иначе празни и скучни за живеещите там. А домът на Тимоти беше една от стотиците подобни къщи в Лондон — къщи на неутралните осигурени класи, които не участват в борбата и намират смисъл в живота, като наблюдават борбите на другите.