Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
Тъкмо понечи да си тръгне, когато Беки падна на пода и изпелтечи нещо от рода на „сгодени“.
Чарли се върна при нея, този път обаче направо я метна на рамо. Понесе я към една от вратите, както се оказа, на спалнята. Положи я внимателно на леглото. Но точно когато тръгна да излиза на пръсти, Беки отново се претърколи и Чарли се завтече, за да я намести в средата на кревата. Поколеба се, после се приближи, понадигна раменете и и с другата ръка разкопча копченцата на роклята и на гърба. След това я хвана и за краката, вдигна ги във въздуха и сантиметър по сантиметър смъкна роклята, която сложи внимателно върху облегалката на стола.
- Ти, Чарли Тръмпър - прошепна, вторачен в младата жена, - ти си сляп, и то от доста време.
Отметна одеялото и зави Беки така, както медицинските сестри на Западния фронт завиваха ранените.
След като се увери, че приятелката му няма да се претърколи отново и да падне от леглото, той се надвеси над нея и я целуна по бузата.
„Не само си сляп, Чарли Тръмпър, но си и глупав“, рече си, докато затваряше след себе си входната врата.
- Идвам ей сега - каза и хвърли на кантара няколко картофа, а Беки зачака търпеливо в ъгъла на магазина.
- Нещо друго, драга ми госпожо? - попита той клиентката от опашката, чийто ред беше дошъл. - Може би няколко мандарини? Или ябълки? Днес сутринта получихме направо от Южна Африка сочни грейпфрути.
- Не, благодаря ви, господин Тръмпър, за днес това е всичко.
- Два шилинга и пет пенса, госпожо Саймъндс. Боб, би ли обслужил следващия на опашката, докато говоря с госпожица Салмън?
- Сержант Тръмпър!
- Аз! - откликна Чарли веднага щом чу кънтящия глас.
Обърна се и видя пред себе си опънат като струна снажен мъж, облечен в туидено сако, кавалерийски брич и с кафяво бомбе.
- Видя ли някое лице, го помня, докато съм жив - уточни мъжът, макар че Чарли надали щеше да го познае, ако не беше монокълът.
- Мили Боже! - възкликна младежът и застана мирно.
- Можете да ме наричате и „подполковник“ - засмя се другият мъж. - А и не е нужно да стоите мирно. Това вече е минало. Макар че не сме се виждали, Тръмпър, от доста време.
- Близо две години,сър.
- На мен ми се струва повече - отвърна натъжен подполковникът. - Оказа се прав за Прескот. А и се държа като негов верен другар.
- Наистина бяхме добри приятели.
- Освен това той беше ненадминат воин. Напълно си заслужи медала.
- Напълно съгласен съм с вас, сър.
- И ти, Тръмпър, заслужаваше отличие, но не можехме да наградим всички, медалът остана за Прескот.
- Полагаше му се на него.
- Каква ужасна смърт! Да загине само на няколко метра от нашите позиции! - въздъхна подполковникът.
- Вие, сър, нямате никаква вина. Ако има виновен, то това съм аз.
- Дори и да има виновни, ти не си сред тях - възрази подполковникът. - Но да не се връщаме към това, няма смисъл - добави без повече обяснения той.
- Какво ново-старо в полка? - поинтересува се Чарли. - Оправят ли се без мен?
- Вече и без мен - вметна подполковникът и сложи няколко ябълки в пазарската чанта, която носеше. - Заминаха за Индия, но първо се отърваха от старите кранти.
- Много съжалявам, сър. Посветили сте живота си на полка.
- Така си е, но и Кралският стрелкови полк се нуждае от свежа кръв. Пък и да ти призная, по душа съм си пехотинец, така и не свикнах с тия нови танкове.
- Ако разполагахме с тях само преди две години, сър, мнозина щяха да останат живи.
- Не мога да не призная, изиграха своята роля - кимна подполковникът. - Аз също. - Той се пипна по възела на вратовръзката. - Ще ви видим ли на тържеството на полка, Тръмпър?
- Дори не знаех, че ще има тържество, сър.
- А, провеждаме го два пъти в годината. Първия път през януари, когато се събираме само мъжете, и втория път през май, вече с жените, тогава има и бал. Така другарите имат възможност да си припомнят доброто старо време. Ще се радваме, ако и ти, Тръмпър, бъдеш на линия. Тази година оглавявам организационния комитет и се надявам да се съберат повечко хора.
- Можете да разчитате, сър, че ще дойда на всяка цена.
- Мъж на място! Ще имам грижата от комитета да се свържат с теб, билетът е по десет шилинга, всеки си плаща сам пиенето, но както гледам, цената няма да те затрудни - добави подполковникът и се извърна към дългата опашка.
- Да ви предложа нещо, така и така сте на ред? - попита Чарли, също забелязал опашката, извила се зад подполковника.