Търговецът
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2003
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Търговецът». Краткое содержание книги:
Маститият търговец Чарли Тръмпър изминава дълъг път от пъстрите шумни улици на бедняшкия Уайтчапъл до лъскавите витрини на богаташкия Челси Терас, макар че двата квартала отстоят само на хвърлей един от друг. В умелите ръце на Джефри Арчър съдбата на големия предприемач се превръща в епично пътешествие през капаните на годините, в което Чарли следва неотклонно своята мечта, вдъхновена от дядо му.
- Не, благодаря, имаш много оправен продавач, вече ме обслужи и аз изпълних писмените указания на госпожата.
Той вдигна мъничко листче със списък на покупките и сметка срещу тях.
- Ще очаквам с нетърпение да се видим на бала, сър - рече младежът.
Хамилтън кимна и без да казва и дума, излезе от магазина.
Беки отиде при съдружника си, който съвсем беше забравил, че тя го чака, за да си поговорят.
- Не е нужно да стоиш мирно, Чарли - заяде се Беки.
- Това беше моят командир, подполковник сър Данвърс Хамилтън - поясни доста високопарно младежът. - Ръководеше ни на фронта, джентълмен до мозъка на костите. Дори ми помни името.
- Я се чуй, Чарли, какви ги говориш! Той може и да е джентълмен, но вече е в запаса, докато ти ръководиш преуспяващ магазин. Лично аз предпочитам да съм на твое място.
- Да де, но той бе командващ на фронта. Толкова ли не разбираш?
- Точно така, бил е - натърти Беки. - Сам каза, че полкът е заминал без него за Индия.
- Това не променя нищо.
- Помни ми думите, Чарли Тръмпър, един ден този човек ще се обръща към теб на „сър“.
Стана една седмица, откакто Гай беше заминал, и сега вече се случваше Беки да не се сеща за него в продължение на цял час.
Предната нощ почти не бе мигнала - беше му писала писмо, но на другата заран, когато тръгна на лекции, изобщо не спря при пощенската кутия. Бе успяла да си втълпи, че не го е дописала единствено заради господин Палмър.
Ден след заминаването на Гай тя с разочарование бе установила, че в „Таймс“ пак няма обява за годежа им, а в края на седмицата съвсем се отчая. В понеделник се беше умърлушила дотолкова, че се обади по телефона в „Гаръд“, където и казаха, че капитан Трентам от Кралския стрелкови полк изобщо не е поръчвал пръстен. Тя реши да изчака още една седмица и чак тогава да пише на Гай. Все и се струваше, че има някакво простичко обяснение.
Мислите и отново бяха погълнати почти изцяло от него, когато тя отиде в кантората на Джон Д. Уд на Маунт Стрийт. Натисна звънеца върху гишето и потърси господин Палмър.
- Господин Палмър ли? Той вече не работи при нас - обясниха и. - Напусна преди близо година, госпожице. Мога ли да ви помогна с нещо? - попита човекът зад гишето.
Беки стисна с две ръце плота.
- Добре тогава, уредете ми среща с някой от съдружниците - отсече тя.
- По какъв въпрос? - попита служителят.
- Дошла съм да обсъдя покупката на магазините, намиращи се на Челси Терас номер сто трийсет и едно и сто трийсет и пет.
- А за кого да предам?
- Казвам се Ребека Салмън.
- Един момент - рече младежът, но се бави доста дълго.
Когато най-после се върна, го придружаваше много по-възрастен мъж в дълго черно сако и очила с рогови рамки. От джобчето на жилетката му висеше сребърен ланец.
- Добро утро, госпожице Салмън - поздрави той. - Казвам се Краудър. Елате, ако обичате, с мен.
Вдигна капака на гишето и я поведе през кантората. Беки тръгна след него.
- За този сезон времето е хубаво, нали, драга госпожице?
Беки погледна през прозореца и видя чадърите по тротоара, но реши да не оспорва мнението на господин Краудър. Влязоха в тясна стаичка в дъното, където той оповести с неприкрита гордост:
- Това е кабинетът ми. Заповядайте, седнете, госпожице Салмън! - Човекът махна с ръка към неудобен нисък фотьойл точно срещу писалището. Самият той се намести на стола с висока облегалка. - Съдружник съм във фирмата. Но със съвсем малък дял. - Мъжът се засмя на собствената си шегичка. - Та какво обичате?
- Ние със съдружника ми смятаме да закупим магазините на Челси Терас сто трийсет и едно и сто трийсет и пет.
- Така значи - рече господин Краудър и се взря в папката. - И този път ли госпожица Дафни Харкорт-Браун...
- Този път госпожица Харкорт-Браун няма да участва в сделката и ако заради това не желаете да преговаряте с мен или с господин Тръмпър, ние на драго сърце ще се обърнем направо към продавача - отсече Беки и затаи дъх.
- О, не ме разбирайте погрешно, драга ми госпожице. Сигурен съм, че с удоволствие ще работим и занапред с вас.
- Благодаря.
- Хайде да започнем с номер сто трийсет и пет - подхвана господин Краудър, след което намести очилата върху носа си и разлисти папката върху писалището. - А, да, господин Кендрик, отличен месар. За съжаление смята да се оттегли в почивка.
Беки въздъхна, при което мъжът я погледна над очилата.
- Лекарят му е казал, че няма друг избор, ако иска да поживее още няколко месеца - уточни тя.
- Точно така - потвърди господин Краудър и отново се зачете в папката. - Виждам, че иска сто и петдесет лири стерлинги за самия имот и още сто за оборудването и стоката в месарницата и за търговското разрешително.